О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 12.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 942 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. Й., чрез адв. М. В. от АК София, срещу въззивно решение № 16719/29.08.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 13445/2013 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете.
За да постанови този резултат, съдът установил, че В. П. Й. е работил по безсрочно трудово правоотношение като специалист – инспектор в Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” Шумен. Със заповед от 20.12.2012 г. е уволнен дисциплинарно поради множество нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в десет пункта, на седем страници.
Съдът, приел, че заповедта е мотивирана – деянията са индивидуализирани достатъчно ясно и подробно, като е посочен и моментът на извършването им. Изяснено е, че посочената от работодателя квалификация не е определяща и дори и да е сгрешена, не води до липса на мотиви или до незаконност на уволнението, защото меродавно е фактическото описание на дисциплинарните нарушения. Съдът, като анализирал събраните писмени доказателства установил още, че служителят е извършил всички описани в заповедта нарушения – съставяне на негодни актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, довели до прекратяване на административнонаказателното производство; несъставени протоколи от крайпътни проверки. Прието е, че всяко едно от нарушенията, поотделно, може да се квалифицира като тежко по см. чл. 189, ал. 1 КТ, част от тях съставляват неизпълнение на задължения, предвидени в специалните подзаконови нормативни актове, като във всички случаи са доказани повече от три нарушения, т.е. системност по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ, което оправдава налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършените нарушения според въззивната инстанция произтича и от характера на изпълняваната трудова функция, свързана с осигуряване безопасността на движението по пътищата. Съдът е намерил за неоснователно оплакването за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. По делото е установено, че на Й. бил разрешен отпуск за временна неработоспособност за период, считано от 21.12.2012 г., но при връчване на заповедта, той реално не е бил започнал да ползва този отпуск.
В изложението към касационната жалба, касаторът се обосновава със следните правни въпроси (уточнени и преформулирани от съда): за мотивиране на заповедта за уволнение, като се поддържа противоречие с решение № 5173/05.07.2013 г. на СГС по гр.д. № 757/2013 г., две определения на ВКС по чл. 288 ГПК и решение № 148/17.02.2000 г. на ВКС; за задължението на въззивния съд да извърши преценка за тежестта на изявършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание – поддържа се противоречие с решение № 1678/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС; съставянето на негодни АУАН може ли да бъде квалифицирано като виновно неизяпълнение на трудовите задължения; нарушението, за което е наказан В. Й., представлява ли дисциплинарно нарушение или е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; може ли да се приеме че В. Й. е бил в отпуск по болест, ако по време на действието му е получил заповедта за уволнение; от значение ли е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхнято съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника – противоречие с решение № 180/25.06.2014 г. по гр.д. № 991/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Материалноправният въпрос за мотивиране на заповедта за уволнение е принципно значим, но не се установява поддържаното от касатора противоречие. Следва да се посочи, че опеделенията на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но независимо от това, във всички цитирани от касатора съдебни актове, както и в обилната и непротиворечива практика на ВКС, включително по чл. 290 ГПК, е изяснено, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, отговаря на условието за мотивиране по чл. 195 КТ, когато от съдържанието й работникът има възможност да разбере причината, поради която е санкциониран, а съдът може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали заповедта е законосъобразна. Случаят е точно такъв.
Не се установява и противоречие между постановеното от въззивния съд и приложените към изложението съдебни актове по въпросите – за задължението на въззивния съд да извърши преценка за тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание и дали е от значение установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника. Съдът е приел, че описаните в заповедта за уволнение деяния (фактическото й основание) са действително извършени от В. Й.; те съставляват неизпълнение на негови трудови задължения; извършена е преценка по чл. 189, ал. 1 КТ и подробно са изложени съображения за съответствие на наказанието с тежестта на нарушенията.
Останалите въпроси, повдигнати от касатора, при твърдение, че разглеждането им е необходимо с оглед точното приложение на закона и развитие на правото, не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота на изложението – относно съпоставката на чл. 187 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, следва да се посочи, че принципното разграничение на двете норми не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Налице са множество решения по чл. 290 ГПК, в които е изяснено, че неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно, а работодателят разполага с възможността да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина и работодателят има правна възможност да наложи дисциплинарно наказание, вкл. дисциплинарно уволнение. Въззивният съд не е приел нещо различно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 16719/29.08.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 13445/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: