5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр. София 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1102/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Община Мъглиж, представлявана от кмета Г. А. Г., подадена чрез адв. С. К., против въззивно решение № 20/18.01.2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора по в.гр.д. № 1440/2018 г., с което след частична отмяна на решение № 358/15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1992/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък, Община – Мъглиж е осъдена да заплати на С. Д. К. сумата от още 5 500 лв., в резултат на което искът на С. Д. К. против [община] с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания от инцидент на 05.06.2017 г., при падане в необезопасен отводнителен канал, находящ се в [населено място], [улица], представляващи счупване на дясна глезена става, разкъсно-контузна рана от медиалната страна на десния глезен е уважен в пълен размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.06.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост,неправилност и необоснованост на атакуваното въззивно решение. Касаторът счита, че предходните съдилища са нарушили диспозитивното начало с оглед дадените указания за уточнение на исковата молба и посочване на точния административен адрес, където се е осъществил инцидентът. Поддържа, че са налице нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на свидетелските показания. Намира решението по отношение на размера на присъденото обезщетение за необосновано.
Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Счита, че въпросите: 1/ „Какво следва да се разбира под „нередовностите“ на исковата молба по смисъла на чл.. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“, 2/ „Дали ако съдът в процедурата по чл. 129 ГПК даде указание на страна да отстрани нередовност като му посочи какъв релевантен факт следва да посочи в обстоятелствената част на исковата молба, няма да наруши диспозитивното начало, установено в чл. 6, ал. 2 ГПК?“ 3/ „Дали съдът при преценка на свидетелските показания следва да кредитира показанията на свидетел относно външни обстоятелства, каквото е административният адрес на мястото на злополуката, ако свидетелят не е очевидец на събитието?“, са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 19/30.05.2011 г. по гр.д. № 262/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 126/18.11.2014 г. по т.д. № 69/20133 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 312/11.01.2018 г. по гр.д. № 191/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба – С. Д. К., подаден чрез адв. М. З.. Поддържа се становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Окръжен съд – Стара Загора се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от С. Д. К. против Община Мъглиж осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Съдът е приел за установени наведените от ищцата твърдения, че на 05.06.2017 г., около 11.30 ч., при движение по тротоара в [населено място], на [улица], пред църквата, където перпендикулярно на пътното платно имало необезопасен напоителен/отводнителен канал, с дълбочина и широчина около 40 см. паднала в него. При падането изпитала силна болка в областта на дясната глезена става, не могла да стъпва на десния си крак. След оказаната й спешна медицинска помощ и направените изследвания се установило, че в резултат на падането, получила фрактура на дясна глезена става. При прегледа били установени и деформация и разкъсно-контузна рана на дясната глезена става. Още същия ден била приета в Ортопедичен комплекс – Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ “Проф.д-р Ст. Киркович”, където й била направена операция с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, чрез поставяне на плака и винт. Престоят ? в клиниката по ортопедия продължил до 12.06.2017 г., след което била изписана и същия ден – приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на същата болница. Била приета с болки и затруднени активни движения в дясната глезена става и затруднена самостоятелна походка,за което са й били назначени рехабилитационни процедури. След изписването ? от болницата, и до подаване на иска пострадалата продължавала лечението си в домашни условия. Изпитвала силни болки в крака, не трябвало да натоварва травмирания крак, била на легло, не можела да се обслужва сама, била зависима от помощта на близките си. Ползвала чужда помощ за най-елементарните дейности – обличане, хигиена, хранене. Не можела да излиза и да се разхожда. За претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, С. Д. К. поискала ответникът Община Мъглиж да бъде осъден да ? заплати обезщетение в размер на 15 000 лв.
Въззивният съд е намерил предявената претенция за основателна и доказана в пълен размер. Приел е, че ответната община отговаря за настъпилите вреди, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на тротоарните пространства от своя страна включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед обичайното им предназначение. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП, задължения на лицата, които стопанисват пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Законът определя и изискуемият резултат – осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да създава общината като собственик на пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност. Съобразно изложеното съдът е намерил, че С. Д. К. е пострадала поради бездействието на служители на Община Мъглиж да приведат общинските тротоари в състояние, годно за ползване. Посочил е, че тротоарът, по който се е движила пострадалата е собственост на Община Мъглиж, стопанисва се от нея и в нейните задължения е да следи за неговото състояние. В случая не е осъществен достатъчен контрол за безопасността и целостта на тротоара, предвид наличието на необезопасен и несигнализиран отводнителен канал, пресичащ перпендикулярно тротоара на [улица], пред църквата. Бездействието на [община] е в пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищцата увреждания и понесените от нея неимуществени вреди. Болките и страданията, които е претърпяла се установяват от събраните по делото писмени /медицински документи/ и гласни доказателства /показанията на свидетелите И. и П./ и заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза. Като е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът е приел, че сумата от 15 000 лв. представлява справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е уважил иска в пълен размер.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 /19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да личи ясно. Обосноваване наличието на основание за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл неправилно или погрешно е недопустимо. Оценката и проверката на правилността на решаващите изводи на въззивния съд не може да бъде извършена в производството по селекция на касационните жалби. Единствено в случай, че касационният съд допусне касационно обжалване, той се произнася по правилността на решението. Несъгласието на жалбоподателя с решаващите мотиви на въззивния съд не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Освен това първият въпрос е общотеоретичен и не кореспондира с конкретен правен извод на въззивния съд, обусловил крайното му разрешение. Този въпрос е свързан и с доводите за недопустимост на въззивното решение, които не могат да бъдат споделени от настоящия състав. В исковата си молба С. Д. К. е навела твърдения, че процесната злополука се е случила на тротоара в гр. Мъглиж. След като с протоколно определение първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене и е обявил делото за решаване, в закрито съдебно заседание е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа точно посочване на мястото на възникване на инцидента и е дал съответни указания за отстраняване на констатираната нередовност. В тяхно изпълнение ищцата С. Д. К. е подала уточняваща молба, в която е посочила, че инцидентът е станал на 05.06.2017 г. в [населено място], на [улица], на тротоара пред църквата, където напречно /перпендикулярно на пътното платно/ на тротоара има необезопасен напоителен/отводнителен канал. Очевидно с тази молба страната не подменя фактическите си твърдения, а единствено ги уточнява. В изпълнение на изискването за служебно начало, съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Вторият въпрос е поставен хипотетично и съдържа в себе си условие. Акцентите в съдържанието му са идентични с първия и се отнасят до границите на служебното и диспозитивното начало. Както беше посочено вече, в случая не става дума за твърдение на нови факти, а за уточняване на вече заявените такива. Нещо повече правопораждащият факт е настъпването на инцидента, твърдението на ищцата е, че той се е осъществил на територията на Община Мъглиж, а необходимостта от уточнение е, за да се определят точно обективните предели на силата на пресъдено нещо. Третият въпрос се отнася до формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд и преценката на годността на събраните доказателства. Същият отново е поставен общотеоретично, освен това, е неточен и не намира опора в данните по делото. Видно от показанията на разпитания свидетел И., той въобще не е свидетелствал по отношение на обстоятелството относно мястото на инцидента, а такива данни са изнесени в показанията на свидетеля П., който твърди, че е бил очевидец на злополуката. Ето защо поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е излишно да се преценява налице ли са допълнителните специални предпоставки.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна разноски за настоящата инстанция в размер на 1320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20/18.01.2019 г., постановено от Окръжен съд – Стара Загора, по в.гр.д. № 1440/2018 г.
ОСЪЖДА Община Мъглиж на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. Д. К., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: