2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5027/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№9832/11.12.2017 г., подадена от С. Г. С. от [населено място] против определение №552/15.11.2017 г. по гр.д.№173/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата й, вх.№8851/10.11.2017 г., за предоставяне на правна помощ.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. Г. С. е подала касационна жалба, вх.№8120/18.10.2017 г. срещу решение №152/07.8.2017 г. по горепосоченото гражданско дело. След подаване на касационната жалба е подадена и описаната молба, вх.№8851/10.11.2017 г., въз основа на която е постановено и обжалваното определение на въззивната инстанция.
С въззивното определение, в обжалваната част, е прието, че съгласно чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ, по граждански дела правната помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си като взема предвид изискванията на точки 1-7 от посочената алинея, като към момента на постановяване на определението няма данни, че тези обстоятелства са налице.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като не й е указано да представи доказателствата, изискващи се от разпоредбата на чл.23, ал.3 ГПК. Твърди, че такива доказателства се съдържат в делото. Моли за отмяна на определението.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Разпореждането на Пловдивския апелативен съд е неправилно.
Съгласно чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други обстоятелства.
В настоящия случай, след като касационната жалбоподателка, частна жалбоподателка в настоящото производство, е поискала да й бъде предоставена правна помощ съдът е следвало да даде указания за установяване на посочените в чл.23, ал.3 ЗПП предпоставки, което той не е сторил, и е постановил отказ от предоставяне на правна помощ.
Неоснователно е твърдение на частната жалбоподателка, че по делото се съдържат исканите от съда доказателства.
Поради това отказът на съда да предостави правна помощ на частната жалбоподателка е незаконосъобразен.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за даване указания по смисъла на чл.23, ал.3 ЗПП, като след тяхното изпълнение или неизпълнение, съдът следва да се произнесе по молбата.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №552/15.11.2017 г. по гр.д.№173/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата й, вх.№8851/10.11.2017 г. за предоставяне на правна помощ.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на съдопроизводството с оглед мотивите от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: