Определение №619 от 41411 по гр. дело №1979/1979 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619

С. 17.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1797 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. И. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 288 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 493 по описа за 2012г. на Ловешки окръжен съд,с което е потвърдено решение от 11.07.2012г. по гр.д. № 1812/2011г.на Ловешки районен съд, като са отхвърлени предявените от Ц. Г. искове,а са уважени насрещните,като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д.,роден на 9.06.2006г. и А., [дата на раждане] на майката К. К., определено е местожителството им при майката, определен е режим на лични отношения на децата с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа в неделя,а след навършване на седемгодишна възраст на децата и по един месец през лятото,когато майката не е в годишен отпуск и е определена издръжка в размер съответно на 70лв. и 65лв.за минал период от 23.11.10г.до 23.11.11г.и за в бъдеще по 100лв.за детето Д. и 80лв.за детето А.,заплащани от бащата на майката като законен представител на малолетните деца.
Като се сочат всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,се иска да се допусне касационно обжалване на така постановения въззивен акт по следните въпроси : 1. Ако децата са приоритет в живота на родителя, може ли това обстоятелство да се приема като застрашаващо тяхното пълноценно развитие, 2. В кои случаи брачното провинение няма отношение към предоставянето на родителските права и мерките за лични отношения/съгласно поясненията провинението се изразява в манипулиране на децата и създаване на неверни представи за живота на баща им/, 3.Какво е значението на жилищните условия и подкрепата,която получават родителите от трети лица, 4.Какво е правното значение на ограничаването и препятстването на контактите на децата с другия родител и неговите близки и 5. Може ли съдът да приема за доказан факт /че бащата не дава издръжка на децата/ само въз основа на изявленията на противната страна.Позовава се Постановление № 1 от 12.1174г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленума на ВС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с които се оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел,че интересът на децата изисква те да останал да живеят с майка им /в дома на нейната майка,от където заради обстоятелството,че е нанасял побой на съпругата и тъщата си,при това в присъствието на децата, бащата е бил изгонен на 11.10.09г./ Освен с поведението на бащата,съдът е обосновал изводите си още и с възрастта на децата /които са на 4 и на 6 години и се нуждаят от непосредствени майчини грижи/, с обстоятелството, че след фактическата раздяла на родителите майката е тази,която е полагала всички необходими грижи по отглеждане и възпитание, при нея и с нея децата имат установен начин на живот, тя разполага с добър родителски и възпитателски потенциал /което се потвърждава и от получените добри характеристики от заведенията, които децата посещават/,с привързаността на децата към ответницата, която постоянно разчита и на помощта на своята майка,с която живеят, с установените добри жилищно-битови условия за отглеждане на децата. В. съд е обсъдил и факта,че бащата е с по-добри материални възможности,но е преценил,че не те са решаващите при преценката на интереса на децата.При формиране на изводите си,въззивният съд също е отчел както лично изразеното от детето Д. желание да живее с майка си, така и изразеното в приетия доклад от „Дирекция социално подпомагане” Л. становище,съгласно което „в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката”.
При така изложените мотиви –поставените от касатора въпроси са годно общо основание за допустимост,доколкото са свързани с решава-щите мотиви на съда.По същите не следва да се допуска касационно об-жалване,защото не е налице нито едно от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.
В. съд е постановил акта си в съответствие,а не в противоречие с цитираното от касатора ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г./а така също и при съобразяване с установената по реда на чл.290 от ГПК практика,като пример решения №802 от 23.03.11г. по гр.д.№ 1783/09г.на ІV г.о., № 712 от 15.02.11г.по гр.д.№ 81/10г.на ІІІ г.о./ Съобразени са всички съотносими за спора обстоятелства,свързани с възпитателските качества на всеки от родителите,начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към децата, изразената готовност да се живее с тях /не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/,обсъдил е с каква помощ разполагат родителите,социалната им среда /включително бит,нрави,навици, условия на живот/, жилищно-битовите условия на всеки един от родителите, финансови възможности, пол и възраст на децата, изразеното предпочитание, като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства.В този смисъл въззивният съд е изпълнил задължението си за съобразяване на наложилите се с практиката критерии, от които следва да се изхожда за да се преценя интереса на децата.
Не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,защото по поставените въпроси не се сочи противоречива практика на съдилищата.
Специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК също не е налице, защото нито един от поставените въпроси не е нов за практиката,по него е налице установено разрешение,което както вече беше посочено е съобразено от въззивния съд.Съгласно ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. възпрепятстването на контактите на детето с другия родител е едно от обстоятелствата,които съдът взема пред вид при преценката си за режима за упражняване на родителските права.То освен,че следва да бъде установено по делото/за да се счете,че е налице/,се преценя наред с всички останали установени факти и обстоятелства.В случая – по делото няма данни въз основа на които да се направи подобен извод за майката. Напротив – разпитаните по делото свидетели установяват,че децата са били взимани от бащата и са нощували при него,когато той е изразил желание за това.
Сред примерно изброяване на релевантните за преценката на съда относно родителските права обстоятелства,съдържаща се в горецитираното ППВС №1/74г.са включени и битовите условия на живот на родителите и възможността за подкрепа от родителите и трети лица.Безспорно е и че всеки родител следва да стимулира контакта на децата с другия родител,а не да го настройва и да манипулира представата на децата за него.Следва обаче да се има пред вид,че всички установени като релевантни по делото факти се преценят не поотделно,а в съвкупност.Следва да се посочи и че от решаващо значение за предоставянето на родителските права е какъв е моралният облик на родителя и неговите лични и възпитателски качества. В случая преценката на въззивният съд,че майката е тази която е с по-добри възпитателски качества произтича от всички ангажирани по делото писмени и гласни доказателства, сред които са социалния доклад, свидетелските показания, образуваните преписки в полицията, установяващи поведението на бащата. При съпоставка между желанието на родителя да упражнява родителските права/дори и когато децата са приоритет в живота му/ и установените проблеми в поведението му – приоритет имат вторите.Това е съобразено от въззивния съд,който е изпълнил служебното си задължение за защита интереса на децата.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 493 по описа за 2012г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top