2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
гр. София, 10.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21.10. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №219/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. и Ж. П. Г. срещу решение №1516 от 16.07.2014 г. на САС, ТК по т.д. №3119/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 21.05.13 по т.д. №153/2012 г. на ОС-София, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК , че Татяна Г. С. от [населено място] има вземане към касаторите за сумата от 14 000 евро по запис на заповед изд. на 02.01.2011 г., по който първият ответник е издател, а вторият-авалист и въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК, въззивният съд е приел, че касаторите са се задължили към ищцата за сумата от 14 000 евро по запис на заповед изд. на 02.01.2011 г., първият като издател, а вторият- в качеството си на авалист. В отговора на ИМ ответниците са противопоставили липсата на каузално правоотношение между страните във връзка, с което е издаден процесният запис на заповед, твърдейки, че ценната книга е издадена във връзка с договорен договор за заем, но сумата не е била реално платена на заемодателя. Решаващият въззивен състав е взел в предвид фактическите твърдения, доводите и възраженията на всяка една от страните и се е позовал на задължителната практика на ВКС-ТР №4/2013 –т.17 на ОСГТК , според която при това положение се зачитат последиците на задължаването по абстрактната сделка-ценната книга. Въз основа на това искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен като основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване липсва прецизно формулиран значим за изхода на спора правен въпрос, но като такъв може да се възприеме този за разпределение на доказателствената тежест в процеса по иск по чл.422 ал.1 ГПК във връзка с издаден заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.9 ГПК.
В случая в обжалваното въззивно решение не е даден отговор на този въпрос в насока противоположна на този даден в задължителната практика на ВКС-т.17 от ТР4/18.06.2014 г. на ОСГТК, според който, при липса на доказано наведено от ответната страна каузално правоотношение, обусловило абстрактната сделка по ценната книга, съответно погасяването на това правоотношение, следва да се приеме,че издателят на последната е останал задължен по записа на заповед.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1516 от 16.07.2014 г. на САС, ТК по т.д. №3119/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.