О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 14.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2701/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15831 от 11.09.2018 г., подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. – постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, срещу определение № 2688 от 21.08.2018 г. по ч.т.д. № 3521/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, девети състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 2451 от 08.05.2018 г.на Софийски градски съд, VІ-11 състав за прекратяване на производството по т.д. № 15290/2017 г. и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Благоевград.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Оспорват се изводите на съда относно местната подсъдност на предявения иск по чл.135 ЗЗД, като се твърди, че специалната подсъдност по чл.62 ЗБН не е обусловена от това дали атакуваната сделка е била с или без участието на банката. Позовавайки се на чл.46, ал.1, т.7 и чл.60, ал.1, т.3 ЗБН, частният касатор счита, че дори и когато искът по чл.135 ЗЗД не е предявен в обвързаност от чл.62, ал.1 ЗБН, то отново местно компетентен да го разгледа ще бъде съдът по несъстоятелността – СГС, а не съдът по местонахождението на недвижимите имоти.
В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 от ЗБН – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира; 2. Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл.135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала и 3. Влизат ли в приложното поле на чл.62 от ЗБН искове по чл.135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор само от ответника „Подгорие 2013” ООД, ЕИК[ЕИК], който, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на обжалваното определение.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК ответникът „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД не е депозирал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т.д. № 15290/2017 г. и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Благоевград, въззивният съдебен състав е преценил, че делото е образувано по иск на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД и „Подгорие 2013” ООД за обявяване на относителната недействителност на покупко-продажба между двамата ответника, по силата на която първият /длъжник на банката по договори за кредити/ е продал на втория 19 броя недвижими имота в [населено място], както и, че е неприложима предвидената в чл.62, ал.2 ЗБН специална подсъдност – на съда по несъстоятелността, тъй като атакуваната разпоредителна сделка не е извършена от банката или с нейно участие. Въззивният съд е приел, че местната подсъдност по чл.62, ал.2 ЗБН се прилага за иска по чл.135 ЗЗД, посочен изрично и в ал.1 на чл.62 ЗБН, когато е предявен под формата на отменителен иск – иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите, но е неприложима при иск по чл.135 ЗЗД, предявен от синдиците в изпълнение на правомощията им по чл.31 ЗБН, с цел попълване на масата на несъстоятелността, чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност. По отношение на последните искове са приложими общите правила за подсъдност, в случая чл.109 ГПК, което определя Окръжен съд – Благоевград като местно компетентен да разгледа спора.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато разрешен от въззивния съд правен въпрос, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който следва да е налице и някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е вменено в задължение на касатора, който следва да обоснове и поддържаната допълнителна предпоставка. В посочения акт на нормативно тълкуване е проведено и ясно разграничение между основанията за достъп до касация и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, като е акцентирано на недопустимата преценка за правилност на въззивния съдебен акт в селективния стадий на касационното производство.
Първият формулиран от частния касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, доколкото е пряко съотносим към правилността на изразеното от съда становище, че в конкретния случай не е предявен иск по чл.135 ЗЗД, попадащ в приложното поле на специалната подсъдност по чл.62, ал.2 ЗБН.
Вторият правен въпрос също не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като банката в несъстоятелност не е конституирана като ответник по делото с предявения от синдиците иск, съответно въззивният съд не е изразявал становище дали тя може или не може да е ответник по конститутивния иск.
Предвид обективираната в мотивите към въззивното определение правна воля на съда, формулираният трети въпрос – дали в приложното поле на чл.62 ЗБН влизат искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице, следва да се прецени като обуславящ за изхода на делото. Независимо от установеността на основния селективен критерий, по отношение на този въпрос не е осъществено поддържаното от частния касатор допълнително основание за допускане на касационно разглеждане. Преди всичко, твърдението в жалбата за липса на съдебна практика не покрива изискванията на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед и на указанията в т.4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, а от друга страна, твърдението е и необосновано, доколкото по този въпрос е създадена непротиворечива съдебна практика, вкл. и на ВКС, съобразена от въззивния съд, като липсват твърдения за наличие на предпоставки за промяната й.
От друга страна, разпоредбата на чл.62 ЗБН – Предявяване на отменителен иск, е ясна и не създава предпоставки за противоречивото й прилагане от съдилищата. Предвидената в чл.62, ал.2 ЗБН специална подсъдност – на съда по несъстоятелността, се отнася за посочените в ал.1 отменителни искове, имащи за предмет правни действия и сделки, извършени от или сключени с участие на банката в несъстоятелност и имащи за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 ЗБН. Извън приложното поле на чл.62, ал.2 ЗБН ще останат предявени от синдиците на банка в несъстоятелност искове по чл.135 ЗЗД, имащи за предмет сключени от длъжници на банката разпоредителни сделки с недвижими имоти. За последните ще е приложима местната подсъдност по чл.109 ГПК – по местонахождението на имотите, за която съдът следва да следи и служебно до приключване на първото по делото заседание, съгл. актуалната редакция на чл.119, ал.2 ГПК. Предвид съдържанието на разпоредбата на чл.62 ЗБН, касационното разглеждане на въпрос № 3 няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация. В горния смисъл са и становищата на отделни състави на ВКС в приложените по делото определения, които се споделят изцяло от настоящия състав.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2688 от 21.08.2018 г. по ч.т.д. № 3521/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: