О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. С. 06.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 3527/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Община – П., [населено място] срещу определение № 133 от 04.04.2014 г. по гр. дело № 1831/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо гражданско отделение.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
Третото лице помагач на ответника – [фирма], [населено място] не е взело становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ВКС е върнал касационната жалба на [община] срещу въззивно решение № 383 от 04.12.2013 г. по гр. дело № 638/2013 г. на Пернишки окръжен съд. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че разгледаният установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е оценяем и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената му е в размер на данъчната оценка, която за процесния имот – трафопост с идентификатор № 55871.510.722.3 е 1670.40 лв., сума по – малка от 5000 лв. В мотивите е изложено, че съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, обн. ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г. въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. ВКС е посочил, че с определение № 4 от 03.01.2013 г. по гр. дело № 1011/2012 г. на Пернишки окръжен съд по частна жалба на ищеца е прието, че цената на иска за трафопоста, като съвокупност от сграда и енергийно съоръжение е в размер на данъчната оценка.
Определението е правилно.
Неоснователно е оплакването за неправилно определяне цената на иска. Касационната жалба на [община] е подадена срещу въззивно решение № 383 от 04.12.2013 г. по гр. дело № 638/2013 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 22.05.2013 г. по гр. дело № 7811/2010 г. на Пернишки районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу [фирма], [населено място], с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на трафопост с идентификатор № 55871.510.722.3, индивидуализиран в решението. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. От приложеното удостоверение, издадено от [община] на 06.12.2011 г. и представено при завеждане на делото се установява, че данъчната оценка на процесния имот – трафопост с идентификатор № 55871.510.722.3 е 1670.40 лв. С оглед на тази данъчна оценка цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е под 5000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решението на окръжния съд в частта, предмет на подадената от [община] касационна жалба не подлежи на касационно обжалване. В цитираното по- горе удостоверение данъчната оценка се отнася до целия имот, включващ сградата и съоръжението към нея /електросъоръжение/ за процесния имот, представляващи единен енергиен обект – трафопост. Този извод следва от отразеното в удостоверението описание на имота – „представляващ СГРАДА – ТРАФОПОСТ, т.е. имот включващ сградата и съоръжението към нея /електросъоръжение/ за процесния имот, представляващи единен енергиен обект – трафопост, както и от означението му с идентификатор № 55871.510.722.3, отнасящ се за целия имот – трафопост. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че обосновано съставът на ВКС е приел, че посочената в удостоверението данъчната оценка се отнася до процесния имот, като съвокупност от сградата и енергийно съоръжение. Цената на иска се определя при предявяването му, като въпросът може да се повдига по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая направеното от ищеца уточнение на всеки един от предявените искове с молба рег. № 18670/02.07.2012 г. и посочената от него цена на иска, в която е посочил отделни стойности на сградата и енергийното съоръжение не може да промени горните изводи за размера на данъчната оценка, тъй като стойността на енергийното съоръжение е дадена произволно, без съобразяване с разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК. Правно несъстоятелно е и позоваването в частната жалба на комплексната експертиза във връзка със стойността на енергийното съоръжение, тъй като до първото по делото заседание пред първата инстанция до когато е могъл да се повдигне въпроса за цената на иска, този въпрос не е поставян по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Поради това цената на иска за процесния имот, определена въз основа на цитираното по- горе удостоверение за данъчна оценка остава неизменна за цялото производство. В този смисъл са и разясненията в ТР № 8/2012 от 31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, които макар и да се отнасят до тълкуването на чл. 282, ал.2, т. 2 ГПК, засягат и въпроса за начина на определяне на цената на иска относно вещни права по чл. 70, ал. 1 ГПК. С оглед горните изводи за правилност на мотивите в обжалваното определение на ВКС относно цената на иска, следва да се приемат за законосъобразни и изводите на ВКС за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК относно недопустимостта на касационната жалба.
Необосновано е становището на частния жалбоподател, че цената на иска относно процесния имот била сбор от данъчната оценка на сградата и пазарната стойност на електросъоръжението. Както подробно се изложи по- горе районният съд не се е произнасял по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК относно цената на иска за процесния имот в срока по тази разпоредба. Спорът относно държавната такса, приключил с определение на Пернишки окръжен съд по гр. дело № 1011/2012 г., както е посочил и частния жалбоподател не засяга въпроса за цената на иска. Изводите на окръжния съд не съдържат съображения, че цената на иска относно процесния имот е сбор от данъчната оценка на сградата и пазарната стойност на електросъоръжението в какъвто смисъл са доводите на частния жалбоподател. Неправилно е и неговото позоваване на комплексната експертиза, която е приета след срока, в който би могъл да се повдига въпроса за размера на цената на иска. Предвид горните мотиви следва да се приеме, че доводите в частната жалба са необосновани и незаконосъобразни.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение правилно е установил размера на цената на иска и обосновано е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 от 04.04.2014 г. по гр. дело № 1831/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: