О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.619
София.. 25.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 489/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Т. от гр. Я., действаща като Е. с фирма „А”, срещу решение № 74 от 17.02.2009 г. по в.т.д. № 1066/2008 г. на Окръжен съд – В. , с което е оставено в сила решение № 2* от 11.06.2008 г. по гр.д. № 455/2008 г. на Районен съд – В. , ХХІV състав за отхвърляне на предявен срещу „РИГ” О. , гр. В. иск за заплащане на сумата 1 936 лв. – стойност на закупен преносим компютър „Т” с недостатъци.
Жалбоподателката инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването, е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че е необходимо съдът да се произнесе по въпроса дали при несвоевременно издаване на фактура от продавача, би могло последният, макар и неизправна страна, да черпи неправомерно права от неизпълнението. Поддържа се, че именно по-късното издаване на фактура за закупената стока е станало причина за допуснато несъответствие между вписаните имена на купувача/получател в двете гаранционни карти и във фактурата
Ответникът по касация – „РИГ” О. , гр. В., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за неоснователност на исковата претенция, Варненският окръжен съд, въз основа на данните във фактура № 2* е приел за доказано сключването на 01.11.2006 г. на договор за продажба на преносим компютър- ноутбук, за сумата 1 936 лв. Не е възприето твърдението на ищцата, че всъщност договорът е сключен на 11.07.2006 г. чрез нейния син и пълномощник – З. Т. , тъй като гаранционна карта № 9* от 11.07.2006 г. сочи на друго облигационно правоотношение и друго гаранционно правоотношение. Последното е преценявано от решаващия съд с оглед на представената по делото служебна бележка за извършен ремонт на компютъра, индивидуализиран в гаранционната карта. Предвид липсата на доказателства, които да обосноват извод за идентичност на стоката, така както е посочена в данъчната фактура и гаранционната карта, както и отчитайки липсата на доказателства за недостатъци на закупения от ищцата компютър, които съществено да намаляват неговата цена или неговата годност за обикновеното употребление, е потвърден извода за неоснователност на иска по чл.195, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, свързан със задължението на продавача своевременно да издаде фактура за закупената стока, в случая не е съществен за изхода на делото. В тази насока следва да се вземат предвид фактическите и правни изводи на решаващия съд за неоснователност на претендираното право на купувача да иска обратно цената на вещта, поради недоказаност на твърдението, че последната има недостатъци, съществено намаляващи цената й или годността й за обикновеното употребление и за недоказаност на твърдението за идентичност на стоката, описана в издадената фактура и в гаранционна карта № 9283/11.07.2006 г. Следователно не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и не следва да се преценява дали е налице критерият по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – т.е. дали се налага произнасяне от ВКС по приложението на чл.321 ТЗ с цел преодоляване на противоречива или погрешна практика и за създаване на единна практика за в бъдеще.
Останалите доводи в касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са свързани с касационните основания за разглеждане на жалбата по същество, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл.288 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 74 от 17.02.2009 г. по в.т.д. № 1066/2008 г. на Окръжен съд – В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: