О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 5396/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А., подадена чрез адвокат К. А. С., срещу определение № 2246 от 16.09.2016 г. по ч.гр. дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав.
Ответницата по частната жалба – Е. Ч. Я. е подала отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за липсата на формулирани релевантни въпроси, както и за липсата на въведено от жалбоподателите допълнително основание за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба. За това касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество поради следните съображения:
Състав на Варненски окръжен съд е постановил определение № 2246 от 16.09.2016 г. по ч.гр. дело № 1541/2016 г., с което е потвърдил определение № 6505 от 14.06.2016 г. по гр. дело № 7487/2015 г. на Варненски районен съд /ВРС/, ХVІІІ граждански състав. С цитираното определение първостепенният съд е прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Този резултат въззивният съд е обосновал със следните съображения:
Въз основа на данните по делото е констатирал, че гр. дело № 7487/2015 г. на ВРС е обособено в отделно съдебно производство след разделянето на претенциите по гр. дело № 201/2014 г. на ВРС с определение № 7639 от 24.06.2015 г. в самостоятелни производства. Въззивният съд е приел, че с определение № 7896 от 01.07.2015 г. на първостепенния съд по гр. дело № 7487/2015 г. производството е прекратено по отношение на част от ищците, като е продължило само по исковете на настоящите частни жалбоподатели. Освен това съдът е констатирал, че с определение № 7900 от 01.07.2015 г. ВРС е оставил делото без движение с указание за внасяне на държавна такса в общ размер на сумата 226.20 лв., като е установил, че през целия ход на следващите съдопроизводствени действия, по които районния съд е продължавал срока за изпълнение на даденото указание, същото не е било изпълнено. ВОС е изложил мотиви, съгласно които първоинстанционното определение е законосъобразно. Тези мотиви са решаващи и са обусловили изхода на процесуалноправния спор. Съгласно изразеното в тях разбиране в многократно продължавания срок за изпълнение на разпореждането за внасяне на държавна такса, ищците не са внесли държавна такса в посочения от съда размер или в изискуемия според тях размер от 75.40 лв., като последователно не са излагали причини за неизпълнението на разпореждането. В тази връзка въззивният съд е приел, че независимо, че исканията по чл. 63 ГПК са уважавани от първостепенния съд, безусловно в един продължителен период от време, ищците са проявили неоправдано бездействие. ВОС е посочил, че доводът на същите страни, че таксата била внесена при образуване на гр. дело № 210/2014 г. е несъстоятелен, тъй като тази такса е внесена по друго дело, което има различен предмет и се разглежда в отделно производство.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС релевират общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Една част от тези въпроси, а именно – въпросът относно прилагането на ТР № 39/1986 г. ОСГК на ВС за стая за охрана, която е обща част, въпросът за това, като общи части, възниква ли по право и съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС в момента на възникване на ЕС, респективно към датата на прехвърлителната сделка съсобственост върху, „стая за охрана”, въпросът -е ли определящо за статута на „стая за охрана” нейното предназначение, съгласно чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, параграф 5, т. 30, 31, 32, 39, 41 ЗУТ нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд и развитите от него мотиви по предмета на процесуалноправния спор. За това следва да се приеме, че с поставянето на същите въпроси частните жалбоподатели не са обосновали наличието на общи основания за допускане на касационен контрол, а когато не са релевирани общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо ВКС в настоящия си състав приема, че с тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Останалите въпроси в изложението – „Как следва да се тълкуват и прилагат разпоредбите за държавна такса – чл. 71, ал. 1 ГПК, а при кумулативно съединени искове се събира д.т. по всеки иск – чл. 72, ал. 1 ГПК и намират ли приложение разясненията дадени съгласно определение № 467/20.09.2011 г. на ВКС, ІІІ ГО по ч. гр. д. № 506/2011 г. и определение № 580/13.10.2010 г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр. д. № 441/2010 г. ; Как следва да се определи дължимата държавна такса, когато исковата молба касае обща част, респективно едно общо благо ” ; „Как следва да се тълкуват и прилагат разпоредбите за държавна такса – чл. 71, ал. 1 ГПК, а при кумулативно съединени искове се събира д.т. по всеки иск – чл. 72, ал. 1 ГПК и когато исковата молба касае обща част, респективно едно общо благо” не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, изложени по – горе, поради което за относимостта им към предпоставките за допускане на касационен контрол следва да се има предвид развитите по – горе съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът в приложението, формулиран, както следва :; „Как следва да процедира съдът когато по делото има внесени различни държавна такси и следва ли съдът сам и еднолично да определя коя такса за кой от исковете ще бъде разглеждана или това е право на ищеца по делото” не отговаря на характеристиките, които притежава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа хипотеза, по която въззивния съд се не е произнесъл, а именно процедиране на съда, когато по делото са внесени различни държавни такси. ВОС е разгледал хипотеза, при която въпреки дадените от районния съд указания, не е била внесена държавна такса. По този въпрос частните жалбоподатели не са поставили правен въпрос. Развитите от тях оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Поради това не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
От изложеното следва, че частните жалбоподатели не са обосновали приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2246 от 16.09.2016 г. по ч.гр. дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: