О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 17.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание пети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 2091/2008 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Н. В. А., адвокат от гр. П., срещу определение №1653 от 20.06.2008г по ч. гр.дело № 1753/2008г на Пловдивски окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба на касаторката срещу определение №185 от 26.05.2008 на ПРС за отделяне на производството по един от предявените обективно съединените искове и прекратяване в тази част, като неподсъдно на гражданския съд . В исковата молба са предявени искове по чл. 71 ал.1 т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация , срещу О. П. и предвид качеството на ответника е прието ,че обективно съединеният иск за обезщетение е такъв по чл. 1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по реда на АПК .
В изложението по допускането на касационно обжалване се посочва ,че съдилищата неправилно са приели за неподсъден иска в частта за обезщетението и се развиват съображения за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване , предвид поставения съществен въпрос за реда и формите на защита от дискриминация по исков ред и проблематиката по квалификацията на основание чл. 71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация за случай , когато претенция за обезщетение е предявена заедно с иск за установяване на нарушението срещу лица или органи по чл. 74 ал.2 от същия закон . Поставеният в изложението по настоящата частна жалба правен въпрос обективира критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като разрешението следва да се изведе по тълкувателен път и е от значение за точното прилагане на закона.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
При служебната преценка , която съдът прави по квалификацията на иска и приложимия процесуален ред , следва да се съобразява естеството на търсената за всеки конкретен случай искова защита. Претенцията за обезщетение по чл. 71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация подлежи на разглеждане от гражданския съд тогава , когато има за основа твърдение за нарушено равенство в третирането, без да е проведено производството пред комисията по раздел първи, ,гл. ІV от закона . В случай, че производство пред комисията е било проведено, съгласно чл.74 ал.1 искът за обезщетение се предявява по общия ред, тъй като нарушението следва да е вече установено. Втората алинея на същата норма напомня ,че освен общ ред, има и специален . Разпоредбата на чл. 74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация има предвид вреди от незаконни актове на длъжностни лица и държавни органи и препраща към реда за ЗОДОВ, но не по субекивен признак във връзка с качеството на извършителя, а само тогава , когато твърденията по иска се основават съответни за този институт обстоятелства , различни от обстоятелствата по чл. 71 ал.1 от ЗЗДискриминация. В случая ищцата не е ангажирала съда с твърдение, съставляващи основание на иск по чл.1 ат ЗОДОВ, доколкото актове или действия на ответната община не са атакувани като незаконосъобразни, а поради неравенство в третирането ,т.е като дискриминационни. Изложението по обстоятелствата в исковата молба не навежда на друг извод само поради това, че адв. А е цитирала и приложила едно свое писмено възражение до О. П. , Отдел „Р”, в което наред с други въпроси се коментира законосъобразността на предписанието ищцата да премахне табелата си на адвокат от фасадата на сграда .
Ето защо неправилно Пловдивски окръжен съд е оставил в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд ,с което в една част е прието да е предявен иск по чл. 1 от ЗОДОВ , подлежащ на разглеждане по друг ред и пред друг съд .В обжалваното определение е изтъкнато като мотив, че хипотезите на чл. 74 от ЗЗСД въвеждат разграничение в реда за защита с оглед качеството на лицето, причинило вредите,независимо от това дали нарушението е вече установено по реда на раздел І от същия закон. Подобно тълкуване не съответства на съдържанието на правната норма ,тъй като правилото на чл.74 ал.2 е специално спрямо общото препращане по първата алинея при случай на самостоятелен иск за обезщетение и се прилага тогава , когато са изложени обстоятелства по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Предявеният от касаторката иск не е такъв и изводите на двете съдебни инстанции по предмета и естеството на търсената с иска защита, с оглед реда за нейното реализиране , са неправилни .
Ето защо определението на Пловдивски окръжен съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на Пловдивски районен съд , втори граждански състав ,за продължаване на процесуалните действия ,включително за разглеждане по същество на предявения иск за обезщетение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение №1653 от 20.06.2008г по ч. гр.дело № 1753/2008г на Пловдивски окръжен съд
Връща делото на Пловдивски районен съд за по- нататъшни процесуални действия .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.