О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 62
София, 20.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 946/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. М. от София, чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение от 21.01.2011 година по гр.д. N 9019/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2010 г. по гр.д. № 16885/2010 г. на Софийския районен съд, 76 състав. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 73 от 06.04.2010 г. на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „специалист връзки със собствениците на апартаменти” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 6194, 64 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което основание се позовава касаторката, поради следното:
Въпреки дадените указания от въззивния съд с молба от 04.04.2011 г. пълномощникът на касаторката поддържа, че материалноправният въпрос е съществен, „доколкото касае действителността на клаузата за срок за изпитване при сключване на последващ трудов договор между едни и същи работник и работодател при еднакви трудови функции, осъществявани от работника, както и процесуалноправният въпрос доколко писмените длъжностни характеристики са достатъчни доказателства за формирането на извода за различие в изпълняваните от работника трудови функции.” Първата част на формулировката не съдържа въпрос, а по-скоро отговор, свързан с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ – за една и съща работа при тъждество на субектите по трудовото правоотношение /работник или служител и работодател/ може да се сключи трудов договор със срок на изпитване само веднъж. Втората част на питането е формулирана некоректно, доколкото страните са подписали нов трудов договор за нова длъжност /от „сътрудник на изпълнителния директор” на „специалист „Връзки със собствениците на апартаменти”/ с изричния запис в него, че служителят е запознат с длъжностната характеристика за новата длъжност. Това обстоятелство, както и съдържанието на длъжностната характеристика не са оспорени в производството, и дори не е въведен довод или твърдение в исковата молба за незаконност на уволнението поради недействителност на клаузата за срок на изпитване на основание чл.70, ал.5 КТ. В изложението няма и доводи, свързани с необходимостта да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Не са поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2011 година по гр.д. N 9019/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.