3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 22.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3688/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. М. срещу решение № 1415/ 12.06.2019г., постановено по в.гр.д. 1743/18г. на САС, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен срещу М. Г. М., Й. В. Г., „Комстрой 94“ ЕООД и „Г.В.М.М.Пропъртис“ЕООД.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът О. В. М. и ответниците М. Г. М., Й. В. Г. и „Комстрой 94“ ЕООД са сключили действителен предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот- ап.№9 с площ от 116кв.м., находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ ІV-1040 в кв. 29, м. „В.- В. С.“, но към момента на решението ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като преди вписването на исковата молба е извършено разпореждане с имота от продавачите, а направеното възражение за нищожност на последващите разпоредителни сделки не може да се разгледа от съда, тъй като не са конституирани всички страни по тези договори.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност поради привидност на последващите разпоредителни сделки с процесния имот, която привидност следва от факта, че тези сделки са извършени между свързани лица и че целта им е била да увредят ищеца.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Допустимо ли е в производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД, купувачът да направи възражение за нищожност на извършената разпоредителна сделка от продавача в полза на трето лице? Длъжен ли е съдът да се произнесе по иск по чл. 135 ЗЗД, когато има наведени фактически твърдения относно предпоставките на този иск?
За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС или отговорът на които да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.
В случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Правният спор между страните по делото се състои в следното: ищецът твърди, че ответниците физически лица М. Г. М. и Й. В. Г. са учредили право на строеж за процесния ап.9 на ответното юридическо лице „Комстрой 94“ ЕООД, и след това ищецът е подписал предварителен договор за покупко- продажба на ап.9 с тримата ответници, но с влязло в сила съдебно решение между ответниците е установено погасяване на правото на строеж, поради което иска обявяване на окончателен договор с физическите лица, които са станали собственици на ап.9 по приращение. Ответниците по делото са възразили, че преди предявяване на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД и вписването му, правото на строеж за ап.9 е бил апортиран в „Г.В.М.М.Пропъртис“ЕООД, а земята върху която е била построена сградата е била апортирана в „М.И.Пропъртис“ЕООД, а след това в друго юридическо лице. В отговор на тази реплика, ищецът е направил възражение за нищожност на апортите на земята, върху която е построена сградата поради привидност, като твърди, че сделките са били сключени между свързани лица и са имали за цел увреждането на ищеца.
При този правен спор между страните, ВКС намира, че първия поставен въпрос относно допустимостта на възражението за нищожност не е обуславящ, защото отговорът е без значение за изхода на делото. Възражението за нищожност на договор поради привидност представлява позоваване на факти, които се квалифицират като правоизключващ факт, т.е. факти от хипотезата на чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД. В случая ищецът се е позовал на следните две обстоятелства- последващите разпоредителни сделки са били между свързани лица и целта на тези сделки е била да го увредят като кредитор. Само че тези обстоятелства не се квалифицират като симулация, защото това са факти от хипотезата на чл. 135 ЗЗД, които имат за последица относителна недействителност на сделката, която настъпва по искане на увредения кредитор, а не автоматично. За установяването на по- тежкия порок- нищожност на сделката поради привидност, е необходимо да се твърди, че страните не са желаели настъпването на правните последици на сделката и да се ангажират доказателства за това, само че такива процесуални действия не са извършени.
Без значение за делото е и следващия правен въпрос относно П. иск, защото с иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява потестативно право за обявяване на относителна недействителност на сделка. Упражняването на потестативно право се извършва с едностранно волеизявление, което се съдържа в подадена нарочна искова молба, а не може да се извърши само чрез твърдения за осъществили се факти от хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Няма как възражението за нищожност на сделка поради симулация да се квалифицира от съда като предявен иск за обявяване на нейната относителна недействителност. Първото представлява позоваване на правоизключващ факт, а второто е упражняване на потестативно право чрез иск.
Не се установяват и предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, защото от решаващо значение за установяване на правното положение на страните по делото е фактическият извод относно датата, на която е завършен грубия строеж на сградата. Въззивният съд е приел, че това е датата, на която е издаден акт за приемане на конструкцията- 30.08.2014г. и касаторът не е оспорил фактическия извод в касационната жалба, тъй като това е било неговото становище. Доколкото касационната инстанция е ограничена в правомощията си по разрешаване на спора от посоченото в жалбата, то не се установява противоречие в мотивите на въззивния съд, а те са в съответствие с този фактически извод, че ответниците не са собственици на имота. Съдът се е обосновал, че спрямо „Комстрой 94“ ЕООД има влязло в сила решение за погасяване на правото на строеж, поради което ищецът е обвързан от СПН като евентуален правоприемник и не може да придобие правото на собственост от това дружество. А физическите лица ответници не са придобили собствеността върху процесния апартамент по приращение, защото към момента, когато сградата е построена на 30.08.2014г., УПИ е бил изцяло апортиран (на 01.08.2014г.) в капитала на „М.И.Пропъртис“ЕООД. Поради погасено право на строеж относно процесния апартамент №9 за „Г.В.М.М. Пропъртис“ЕООД, то правото на собственост върху апартамента след построяване на сградата ще е възникнало в полза на „М.И.Пропъртис“ ЕООД по приращение.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради което в полза на М. Г. М. и Й. В. Г. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1600лв..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1415/ 12.06.2019г., постановено по в.гр.д. 1743/18г. на САС.
Осъжда ищеца О. В. М. да плати на ответниците М. Г. М. и Й. В. Г. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1600лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: