О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№62
С., 24.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1038 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Я., чрез представителя му адвокат Н. Б., против решение № 609 от 16.12.2009 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2003 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 120 от 3.12.2002 г. по гр.д. № 438/2000 г. на Районен съд-Петрич и е постановено друго за отхвърляне на предявения от А. С. Я. против М. С. М., И. П. М., В. П. Т., В. П. М., К. П. Б., Г. К. Л., Б. К. С., К. К. Г., К. Г. С., Г. Д. И., С. А. С., Б. А. С., В. А. Г., Г. Т. Г., Р. Т. С., С. Т. Г., С. Н. П., Т. Н. Г., С. Г. Я., С. Г. К., С. А. Й., Н. А. Й., В. А. Й., Т. А. Й.,, И. А. Й., Д. Д. Й., В. С. Й., С. С. Г., И. Н. Й., В. К. Й., М. К. П., А. С. Г. и Й. С. Г. иск за делба на описаните земеделски имоти в землището на[населено място].
Ответникът по касационната жалба К. Г. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, И. П. М. и М. С. М. заемат становище, че същата е основателна, а останалите съделители не са изразили становище.
Въззивният съд е приел за установено, че страните са наследници на К. Д. Г. /К. С. Н./, починала на 22.02.1943 г. Отчел е, че процесните земеделски имоти са възстановени на наследници на К. Д. Г. с решение № 1415/28.01.2000 г. на ПК-П., както и след проведено производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ – на наследници на една от дъщерите й Я. Д. Л. и че с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен иска за признаване за установено, че към момента на образуване на Т. имотите са били собственост всички наследници на К. Д. Г.. Изложени са съображения, че разрешеният в отделно производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спор за материално право, като е отречено със сила на пресъдено нещо, че към момента на образуване на ТКЗС процесните зеделски земи са принадлежали на всички наследници на К. Г., е задължително за страните и делбения съд съгласно чл.220, ал.1 ГПК /отм./ и спорът относно принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането не може да пререшаван предвид забраната на чл.224, ал.1 ГПК /отм./, поради което така разрешения спор за материално право предопределя изхода на делбеното производство. Прието е, че без значение е факта, че не е окончателно завършена процедурата по възстановяване собствеността за наследниците на Я. Л., тъй като правото на възстановяване принадлежи на собствениците или техните наследници, което определя като правоимащи по реституцията наследниците на Я. Л., а това означава, че правопораждащите съсобствеността факти – наследяване от К. Г. и реституция – не са доказани и процесните имоти не са съсобствени между страните.
От изложените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съображения, към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК е относимо само твърдението, че по въпроса, че собствеността се възстановява с решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие, въззивното решение противоречи на решение № 113 от 14.05.2010 г. по гр.д. № 112/2010 г. на Окръжен съд-Смолян. Липсват данни посоченото решение да е влязло в сила, но дори и да е влязло, същото не удостоверява наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос – с това решение е отхвърлен иск за делба на земеделски имоти, притежавани от общия наследодател, тъй като не е приключила реституционната процедура, изискваща след решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се издаде решение на органа по поземлена собственост, докато изводите на съда в настоящия случай са, че решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ отрича легитимацията на общия наследодател като собственик на имотите и без значение е факта, че не е приключила реституционната процедура в полза на част от ответниците.
Останалите доводи – че съдът не е обсъдил подробно целия събран доказателствен материал, а е постановил решението си само въз основа на факта, че има влязло в сила решение, като в нарушение на процесуалния закон не е спрял делото във връзка с подадената молба за отмяна на това решение – са свързани с касационното основание „съществено процесуално нарушение” по чл.281, т.3 ГПК, което обаче е неотносимо при преценка основанията за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 609 от 16.12.2009 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2003 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: