1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
ГР. С., 25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1199/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд софия /АС/ по гр.д. №1768/08 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Министерство на правосъдието /МП/ по чл.1 от ЗОДОВ – за сумата 12 591 лв., обезщетение за имуществени вреди от незаконни действия на държавен съдебен изпълнител и по чл.86 от ЗЗД – за 6 479 лв., мораторна лихва върху главницата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Сочи, че по материалноправния въпрос: каква е по характер дейността на съдебните изпълнители и отговаря ли МП за вредите от незаконните действия в принудителното изпълнение на държавните съд. изпълнители, на основание и по реда на чл.1 от ЗОДОВ въззивното решение противоречи на ТР №3/04 г. на ВКС, т.6. По въпросите за дейността на въззивната инстанция при определяне на пр. основание и квалификацията на иска, въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба въззивното решение противоречи на р. №219/98 г. на ВКС, петчл. състав. Според касатора разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ е непълна, тъй като в нея не са посочени като основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинилите такива незаконни действия и бездействия на съдебните изпълнители. Затова е необходимо тълкуването й за отговор на въпроса в коя от двете хипотези – на чл.1 или чл.2 от закона, се носи отговорност за тях.
Отговорността на МП за незаконните действия на държавните съдебни изпълнители /СИ/ се реализира по общия гражданскоправен ред – чл.49 от ЗЗД. Това вече е и изрично посочено в чл.441 от ГПК/07 г. Дейността на СИ не е административна по см. на чл.1 от ЗОДОВ, нито е предвидена в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитни органи. Затова смисълът, в който АС е възприел указанията на т.6 от ТР №3/04 г. – МП е посочено като възложител на работата на СИ, като в началото на указанията по тази точка е застъпен и въпросът за отговорността на работодателя по чл.49 от ЗЗД, която, както и отговорността по ЗОДОВ, е гаранционнно – обезпечителна – не противоречи на тази задължителна практика на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Съдът определя основанието и квалификацията на иска въз основа на твърденията в исковата молба и заявения петутим, без да е обвързан от предложената от ищеца квалификация на спорното право – Р №219/98 г. на ВКС, 5- чл.състав. В случая твърденията на ищеца са за вреди от административна дейност и основание и ред за отговорността по ЗОДОВ. Това той е твърдял и в производството по ч.гр.д. №2448/08 г. на САС, образувано по негова ч. жалба срещу определението на ОС, с което искът му е приет за такъв по чл.49 от ЗЗД и производството – прекратено поради невнесена в срок държавна такса. Въззивният съд се е произнесъл по така предявеното и поддържано основание на иска, приемайки, че предпоставките за специалната отговорност по ЗОДОВ не са налице в случая. Произнасянето – при обстоятелствената част и петитума на иска, не е в противоречие с посоченото решение на ВКС без задължителен характер – чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Въпросите за съдържанието и обхвата на хипотезите, в които държавата отговаря за вреди по ЗОДОВ са подробно разработени в практиката – задължителна и без такъв характер. Прието е, че ЗОДОВ предвижда специален ред и условия за обезщетяване на вреди от действията на административни органи – чл.1 и на правозащитни органи в случаите, изброени в чл.2 – ТР №3/04 г., т.7; разпростирането на този специален ред и за други, неуредени там случаи е недопустимо. За тях се прилагат общите правила на ЗЗД – т.4. Законът не е непълен или неясен, а тълкуване на противоречиво решаваните въпроси по прилагането му вече е дадено с ТР на ВКС. Така не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1768/08 г. от 15.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: