3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
Гр.София,08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 570 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Иван А. И.,[населено място] срещу решение № 132/23.03.2010г., постановено по гр.д.№ 1072/09г. от Д. окръжен съд, с което потвърдено решение № 214/04.11.2009г. по гр.д.№ 187/09г. на Балчишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] – Д. С. Д. за заплащане на арендно възнаграждение за разликата от 2420 лв. до 4950 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – Д. С. Д.,[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за аренда, по който ответникът е следвало да заплаща по 22 лв. на декар обработваема площ, което за исковия период е в размер на 2420 лв. В този размер искът е уважен от първоинстанционния съд, докато за разликата, формирана при възнаграждение от 45 лв. на декар, за които ищецът е твърдял, че съществува устна уговорка с ответника, решаващият състав е изложил съображения, че претенцията е недоказана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса: Следва ли да се приеме, че арендаторът е изпълнил точно заплащане на арендата за предоставените му земеделски земи, когато за конкретната стопанска година е заплатил на другите арендодатели цена по 45 лв. на декар? Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не и конкретни решения на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по исковата молба за наличието на устна уговорка за промяна на арендната вноска. От друга страна, в касационната жалба и в изложението не са наведени оплаквания и по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не сочи, че са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при допускането и събирането на доказателства, евентуално, че същите неправилно са обсъдени. Поставеният въпрос и заявената теза почиват изцяло на разбирането му, че съдът следва да възприеме неговото твърдение, че му се дължи сумата от 45 лв./дка., след като възнаграждения в такива размери са платени на другите арендодатели.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132/23.03.2010г., постановено по гр.д.№ 1072/09г. от Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: