4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№62
София.11.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 763/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, постановено на 28.03.20102 г. по гр.д. № 15002/2011 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 51 състав от 29.08.2011 г. по гр.д. № 16084/2010 г. за разваляне, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, на сключен между Столична община и [фирма] договор № 174 01 за продажба на общински нежилищен имот от 27.06.2002 г. и за осъждане на Столична община за заплащане на сумата 7 000 лева – получена продажна цена по разваления договор, ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил основанията по чл.192, ал.1 ЗЗД, ограничаващи отговорността на продавача при евикция, както и доказателствата, установяващи добросъвестността на продавача, който е предоставил цялата налична информация за претенциите на [фирма] към предмета на приватизационната процедура, като част от тръжната документация. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на разноски по делото.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че произнасянето от ВКС по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.189 и сл. ЗЗД би било от значение за точното и непротиворечиво прилагане на закона и от значение за развитието на правото.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, с твърдения, че по приложението на чл.189 и сл. ЗЗД е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и задължителна практика, създадена по реда на чл.290 ГПК – решение № 514/18.06.2010 г. ІІІ г.о. и решение № 424/24.01.2012 г. ІV г.о. От друга страна се поддържа, че текстът на закона е ясен и не създава тълкувателни проблеми, нито е необходимо ново тълкуване. Подробни съображения са развити в писмен отговор, включително и по съществото на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд, след преценка на доказателствата по спора и доводите на страните, е приел, че към момента на приватизационната продажба на процесния магазин, чрез търг с явно наддаване, Столична община не е била собственик на имота. Зачетено е задължителното за съда и за страните влязло в сила на 22.11.2007 г./с постановяване на решение № 1255 по гр.д. № 1572/2006 г. на ВКС, ІІ г.о./въззивно решение на Софийски градски съд по в.гр.д. № 3685/2005 г., с което е уважен предявен от [фирма] иск срещу [фирма]/ купувач по приватизационната продажба и праводател на дружеството – ответник по касация/ иск за собственост на магазина, предмет на продажбата. С оглед изправността на купувача и на основание чл.87, ал. 3 вр. с чл. 189 ЗЗД е направен извод за основателност на исковете, като въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос, свързан с приложението на чл.189 ЗЗД – евентуална евикция при продажба на чужда вещ, безспорно е значим за изхода на делото.
Поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето по правния въпрос би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, е посочено само бланкетно, което е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на касационно разглеждане на делото. Независимо от това, следва да се отрази, че в случая не са налице предпоставките за приложимост на посоченото допълнително основание, тъй като правата на купувача при продажба на чужда вещ, са ясно регламентирани и разпоредбата на чл.189, ал.1 ЗЗД не се нуждае от тълкуване. Не се налага и даването на нови правни разрешения по приложение на посочената материалноправна норма, или промяна на практиката на ВКС, вкл. и задължителната практика, създадена по реда на чл.290 ГПК, на част от която се позовава ответника по касация. В този смисъл настоящият състав съобразява указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, постановено на 28.03.20102 г. по гр.д. № 15002/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: