2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
ГР. С., 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.01.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7849/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Апелативен съд С., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по заведения от дружеството срещу две физически лица иск по чл.108 от ЗС, поради оттегляне на иска, на осн. чл.232 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът поставя въпроса: следва ли по отношение на изявленията на страните в развитието на гражданския процес да се прилага съответно режимът на едностранните граждански сделки. Въпросът е във връзка с извода на въззивния съд,че твърденията в частната въззивна жалба за грешка и неориентираност на управителя на дружеството Д. при заявеното оттегляне на иска са ирелевантни за правилното приложение на чл.232 ГПК. К. настоява, че по отношение на изявленията на страните в гражданския процес следва да се прилагат правилата за едностранните правни сделки и съответно – за техните пороци. Моли обжалване на въззивното определение да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК, „ тъй като никъде в процесуалния закон не е изяснено какъв е режимът на волеизявленията на страните в рамките на процеса”, а и практиката на ВКС не дава тълкуване за запълване на тази празнина в закона.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не е налице. В практиката на ВКС е разяснено, че оттеглянето на иска е процесуално действие – р. по гр.д. №574/12 г. на второ г.о., по ч.т.д. №375/12 г. на второ т.о. на ВКС, и др.. Процесуалните действия като фактически състав и правни последици се уреждат от процесуалния закон. Затова и въззивният съд е разгледал предпоставките за валидно извършване на процесуалното действие и породените от него последици. Според трайната съдебна практика, когато заявлението за оттегляне / респ. отказ/ от иска изхожда от ищеца, в случая чрез вписания управител, съдът е десезиран със спора. Когато ищецът твърди, че е оттеглил иска си поради грешка, заявлението по чл.232 ГПК не може да бъде оттеглено, след като съдът се е произнесъл по него – опр. по ч.т.д. №707/11 г. на второ т.о. на ВКС. Когато ищецът в частната си жалба твърди пороци на волята при формиране на волеизявлението за оттегляне, които са основания за унищожаемост / както е в случая/ следва да ги установи по исков ред или като престъпно обстоятелство – опр. по ч.гр.д. №715/09 г. на четвърто г.о.
Поради изложеното не е налице соченото основание за допускане на обжалването. Фактическият състав и последиците от оттеглянето на иска като процесуално действие, възможностите за оттегляне на заявлението по чл.232 ГПК и за отмяна на постановеното въз основа на него определение за прекратяване на производството са разяснени в съдебната практика, вкл. цитираната по-горе. В. определение съответства на тази практика, поради което обжалването му не следва да се допуска. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №1206/13 г. от 8.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: