О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София 18.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1711 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. Р. П. от гр. Р.,чрез процесуалния си представител-адвокат К. против въззивно решение № 60 от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г. на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 171 от 19.02.2009г. по гр.д. № 70/2008г. на Русенски окръжен съд и е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Г. Р. П. против доктор П. Н. Т. от гр. Р. и „МБАЛ Р. ” АД гр. Р. искове за солидарно осъждане за сумата от 30 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва,считано от 30.11.2004г.до окончателното й изплащане,като неоснователни и недоказани и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по спорния по делото въпрос за наличието на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда и момента на настъпване на увреждането.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от никоя от ответните страни.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли предявените искове- въззивният съд е приел,че – бездействието на първия ответник,изразяващо се в невписване през 2004г. на цялата диагноза на заболяването в епикризата на ищеца,при изписването му от болницата е пряка причина за влошеното му здравословно състояние през 2008г. Първо –защото здравословното състояние не зависи от вписана диагноза, второ-защото и при вписана диагноза е необходимо консултация и преглед при специалист и специални знания и трето,защото далият заключение експерт по делото е посочил,че състоянието на болния зависи от биологията на самия тумор
Касаторът поставя въпроса за наличието на причинна връзка,мотивирайки се с факта, че именно поради неизписването на окончателната диагноза –болният не е бил информиран за състоянието си,съответно- не е потърсил своевременно лекарска помощ, не се е лекувал, с което безвъзвратно е пропуснал възможности за подобряване на състоянието си и се е стигнало до непоправимо увреждане на здравето му.
Така поставеният въпрос,който е от значение за изхода на делото- изисква тълкуване на закона за разкриване на точния смисъл на разпоредбата на чл.45 /съответно чл.49/ от ЗЗД, във връзка с чл.31 ал.1 от Закона за народното здраве /отм./,сега- чл.92 ал.1 от Закона за здравето,чл.36 т.1 от ЗСОЛС/сега ЗСОЛЛДМ/ и чл. 28 от Кодекс на професионалната етика и е свързано с отстраняване на противоречие в правната уредба/което е една от формите на проявление,с които се свързва понятието развитие на правото/.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и като констатира,че касаторът е освободен от заплащане на държавна такса,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г. на Великотърновски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.