О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София 04.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4479/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. М., против решение № 1844/26.07.2017 г. по в.гр.д. № 590/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7941/01.11.2016 г. по гр.д. № 19197/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. В. срещу Л. К. В. и В. К. В. искове – с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, изр. 1, предл. последно ЗЗД за прогласяване нищожност поради симулация на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 19 от 06.03.2009 г. на недвижим имот – апартамент № 5 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ от 76, 16 кв.м., заедно със зимнично помещение и идеални части от сградата и земята; -с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на Р. Н. В. на 1/2 ид.ч. от гореописания апартамент и предаване на владението върху тази идеална част, като недоказани и неоснователни.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверени?“.Позовава се на противоречие с възприетото в решение № 589/29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 1985/17.10.2005 г. по гр.д. № 1075/2005 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 460/27.05.2010 г. по гр.д. № 768/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 383/26.04.2011 г. по гр.д. № 810/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 701/13.07.2011 г. по гр.д. № 756/2010 г. по описа на ВКС, I г.о.. Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона поради наличието на нарушения и противоречива съдебна практика.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Л. К. В., чрез пълномощника му адв. В. В. и от В. К. В.,чрез пълномощника й адв.И.Б., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед цената и предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе с обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел от фактическа страна следното: ищецът Р. Н. В. е единствен наследник на Н. Е. В.; на 06.03.2009 г. наследодателят му сключил договор за покупко-продажба на притежавания от него апартамент в [населено място], по силата на който прехвърлил правото на собственост на племенника си Л. К. В. срещу заплатена преди сключването на нотариалния акт продажна цена в размер на 30 000 лв., при запазено пожизнено вещно право на ползване за прехвърлителя; по време на сделката купувачът е в граждански брак с В. К. В. и двамата придобили имота при условията на СИО; продавачът починал на 16.05.2011 г. Ищецът обосновал претенцията си за нищожност на сключения договор за покупко-продажба с твърдението, че същият е симулативен и прикрива договор за дарение. Съдът е извършил обоснована преценка на събраните гласни доказателства и е приел за недоказано твърдението, че договорът е симулативен.За да достигне до този извод е взел предвид,че продажната цена била заплатена предварително,отсъствието на нарочен обратен документ, удостоверяващ желанието на страните за настъпване на последиците на прикрития договор за дарение,запазване на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота от продавача,както и липсата на доказателства за неизпълнение на задълженията по договора от страна на купувачите. Доколкото ищецът не се легитимира като собственик на процесния апартамент в качеството му на законен наследник на лицето, което го е отчуждило и ревандикационният иск също е счетен за неоснователен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт./ т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Поставеният от касатора въпрос отговаря на изискванията за общо основание, защото е пряко свързан с правомощията на въззивната инстанция. Излагането на собствени мотиви и достигането до обосновани правни и фактически изводи е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт на въззивния съд, действащ като втора инстанция по същество на материалния спор. В случая не е налице противоречиво разрешение на поставения въпрос от въззивния съд,а напротив – обсъдил е всички събрани по делото доказателства. Изрично е посочил, че от показанията на свидетелите се установява правната воля на страните да се сключи възмезден договор за прехвърляне на недвижим имот, а не дарение. Нещо повече – доказва се предварителното заплащане на цената. А дори и същата да не е платена, неизпълнението на задължение по възмездния договор не би могло да го трансформира в безвъзмезден. Несъгласието с правните и фактически изводи на съда не може да доведе до допускане на касационно обжалване. За пълнота на мотивите във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че част от представените от касатора актове не попадат в предметния обхват на сочената разпоредба, тъй като не са решения по чл. 290 ГПК или определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които се допуска касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,на което касаторът се позовава бланкетно, тъй като по повдигнатия въпрос е налице трайна и последователна съдебна практика,която е взета предвид при постановяване на решението от въззивния съд. От друга страна редът за преодоляване на противоречива съдебна практика на ВКС е този по чл. 292 ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати направените и доказани разноски за настоящата инстанция от ответниците по касация в размер на по 1800/хиляда и осемстотин/лв. за всеки от тях.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1844/26.07.2017 г. по гр.д. № 590/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. В.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. К. В. и на В. К. В. разноски за настоящата инстанция в размер на по 1800/хиляда и осемстотин/лв.за всеки от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: