1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
ГР. С., 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1708/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен/ОС/ по гр.д. №615/11 г. и по допускане на обжалването.С въззивното решение са уважени предявените от С. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността пазач със заповед от 17.02.11 г., връчена на 21.02.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставя като значим за спора материалноправния въпрос: как следва да се мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение, за да отговаря на изискванията на чл.195 от КТ относно описанието на нарушението и възможно ли е нарушенията на тр. дисциплина да бъдат отразени в отделен протокол, с изрично отбелязване, че е неразделна част от заповедта за уволнение. Намира, че въпросът е решен в противоречие с две решения на ВКС по реда на ГПК ,отм. – №345/95 г. и №400/98 г., на трето г.о., които прилага. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК сочи само формално, без да го обосновава откъм специфичните му предпоставки, изяснени в ТР №1/19.02.10 г.; освен това въпросът е застъпен в практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения по чл.290 от ГПК, което изключва основание за допускане на обжалването по т.3
В. съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съобразно императивните изисквания на чл.195 от КТ – не са посочени обективните и субективни признаци на нарушението, за да се прецени извършването му, срокът по чл.194 от КТ и тежестта му по чл.189 от КТ.
В заповедта за уволнение като причина е посочено: ”нарушаване на тр. дисциплина”. Заповедта не препраща изрично към протокола за установяване на нарушението, на който се позовава работодателят. С отговора на исковата молба към заповедта е представен протокол за констатирани нарушения от 17.02.11 г.. Няма данни обаче работникът да е запознат с протокола и да му е връчен като неразделна част от заповедта, според записаното в протокола. При тези данни въпросът за необходимите мотиви на заповедта по чл.195 от КТ не е решен от въззивния съд в противоречие с приложените две решения на ВКС. Там също е посочено, че дисциплинарното уволнение се налага с мотивирана писмена заповед, като меродавно е дисциплинарното нарушение, описано с характеризиращите го признаци, а не дадената от работодателя законова квалификация. Без конкретизирано нарушение на тр. дисциплина следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена правнозначима причина и е незаконосъобразно / Р №341/94 г./. Дисциплинарното наказание се налага за конкретни нарушения на тр. дисциплина, които следва да се посочат в заповедта по чл.195 от КТ / Р №400/98 г./.
В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №1208/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №465/09 г. на трето г.о., е застъпено становището, че обосновката на конкретните нарушения и описанието им откъм фактическа страна може да се съдържа и в друг писмен документ, с който работникът е запознат и към който заповедта за дисциплинарно уволнение изрично препраща. В случая обаче връчената на работника заповед не препраща към протокол за установяване на нарушенията и няма данни работникът да е запознат с него при даване на обясненията и към връчване на уволнителната заповед.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №615/11 г. от 21.09.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: