3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 19.11.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4785 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. С. Х. и И. Г. С., двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 31.05.2014г. по гр.д.№113/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 65927.501.2336 по КК на [населено място], [улица] между И. Т. К., Г. С. Г., И. Г. С. и Т. С. Х. съобразно вариант ІІІ от допълнителното заключение на вещото лице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли да се изследва дали е налице съсобственост между страните, какви са квотите им и въз основа на тях ли следва да се извърши разпределението на ползването, в противоречие с ТР от 10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Т. К. и Г. С. Г. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по отношение на правата на страните е прието, че приложените писмени доказателства установяват, че с н.а. №5/1943г. В. М. и Р. П. са закупили празно дворно място в [населено място], а впоследствие на 13.06.1964г. с н.а.№145/1964г. В. М. е прехвърлила на Т. С. правото на собственост върху ? ид.част. На 31.12.1965г. Т. С. е дарил на С. Д. ? от собствените си 2/4 ид.части. Р. С. Г. е починала на 14.10.2005г. и оставила като законни наследници И. Г. С. и С. Г. П., като по делото не се спори, че С. Г. П. и С. Д. Б. са едно и също лице. След смъртта си през 1997г. С. Г. П. е оставил за наследници И. Т. К. и Г. С. Г..
Прието е, че тези доказателства опровергават твърдението на въззивниците, че притежават 5/8 ид.части от дворното място-И. С. е получила ? ид.част от имота като наследник на Р. Г., а Т. Х. се е разпоредил в полза на С. П. с половината от придобитата през 1964г. ? ид.част от имота. Този извод е основан на извършеното от съда тълкуване на волята на прехвърлителя, както и на обстоятелството, че при извършено през 1984г. отчуждаване на част от имота същият е получил обезщетение за ? ид.част от имота.
С оглед на това е прието, че разпределението на ползването следва да бъде извършено според вариант, отчитащ равенството в правата на страните от съсобственото дворно място. Прието е, че предложеният от вещото лице вариант ІІІ отразява най-точно съществуващото фактическо положение и предоставя в най-пълна степен възможност на всяка от страните да упражнява правата си в съсобствеността и да ползва без затруднение имота и построените в него сгради.
В съответствие с дадените в ТР №13 от 10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г. следователно въззивният съд се е произнесъл по въведените от страните оспорвания ,касаещи притежаваните от тях права в съсобствеността, като е обсъдил всички представени доказателства и наведените от страните доводи. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касаторите смисъл. Действително въззивният съд не е възприел поддържаната от въззивниците теза по отношение на притежаваните от страните права в съсобствеността. Това обаче само по себе си не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото с изложението не се поставя материалноправен въпрос, свързан с така извършената от съда преценка на установените по делото факти и изводите за правните им последици, включително по отношение на извършеното от съда тълкуване на сключения на 31.12.1965г. договор.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.05.2014г. по гр.д.№113/2014г. по описа на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. С. Х. и И. Г. С. да заплатят на И. Т. К. и Г. С. Г. сумата 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,