3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 03.11.2015година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 30 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2226 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Татяна Н. Д. –лично и като представител на [фирма] и С. Д. като [фирма] срещу определение № 102 /23.03.2015 г. по ч.т.д. №63/2015 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.11.2014 г. г. по т.д. №451/2014 г. на ОС-Шумен , с което е отказано освобождаване от държавна такса на същите лица като ищци.
Излагат се оплаквания за „корупционни практики“ на членовете на съдебния състав постановил обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба П. К. Д. изпраща отговор на същата, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Същата е приподписана от адв. Д. С. от АК-В., съгласно чл.284 ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на ОС-Шумен , с което е отказано освобождаване от държавна такса, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК и е направил извод,че същата не позволява освобождаването от дължима по ИМ държавна такса на търговски дружества, а относно двамата молители –физически лица е счел,че същите не отговарят на изискванията в цитираната законова разпоредба за освобождаване от държавна такса..
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Липсата на зададен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос от значение за изхода по спора е пречка за допускане до касационно обжалване, доколкото ВКС няма задължение по своя инициатива да извлича и формулира такива въпроси от оплакванията за незаконосъобразност на жалбоподателя, тъй като това би било в несъответствие с принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в гражданския процес. Ето защо след като в случая от страна на жалбоподателя липсват формуларани правни въпроси, а в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се повтарят единствено само оплакванията за използвани „корупционни практики“ от членовете на съдебния състав постановил обжалваното определение, изложени в съдържанието на самата частна жалба, то няма как да се извърши преценка за допускане до касация, съгласно стриктно изброените в чл.280 ал.1 ГПК критерии за това, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване-в този смисъл е и задължителната практика на ВКС: ТР1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.1.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 102 /23.03.2015 г. по ч.т.д. №63/2015 на Бургаски апелативен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.