О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София 06.06.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5284 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. П., чрез адв. К. П. срещу решение от 08.07.2016 г. по в.гр.дело № 8691/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № I -33-15/26.02.2015 г. по гр.дело № 46785/2013 г. на Софийски районен съд и вместо това е осъден жалбоподателя да заплати на [фирма] [населено място] сумата 12 730 лв., дължима по споразумение от 04.11.2008 г., заедно със законната лихва за забава, считано от 12.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 2766.80 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението са формулирани въпросите: 1. за основанията за претендиране на суми по договор за заем при липса на материалноправно основание. Според жалбоподателя постановеното решение е в противоречие с други решения на съдилищата, които при наличието на идентични предпоставки са отхвърлили предявения иск, каквото е и постановеното първоинстанционно решение, 2. Жалбоподателят счита, че разглеждането на касационната жалба по същество е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че в случая се поставя материалноправният въпрос за основанията за търсене на отговорност и претендиране на суми по договор за заем при липса на материалноправно основание, че произнасянето на ВКС ще бъде от значение за уеднаквяване на съдебната практика и точното прилагане на закона в тази му част. Първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представено е решение от 19.05.2015 г. по гр.дело № 715/2014 г. на Белослатински районен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. И. Г. е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решение № I-33-15/26.02.2015 г. по гр.дело № 46895/2013 г. на Софийски районен съд е отхвърлен иска на [фирма] [населено място] срещу С. С. П. за заплащане на сума в размер на 12 730 лв., дължима сума по споразумение между С. С. П. и [фирма] [населено място] с поставена дата на сключване 04.11.2008 г.
Въззивният съд е преценил първоинстанционното решение за валидно и допустимо и по същество неправилно – постановено при нарушение на материалноправни норми на закона. Съдът не е възприел изцяло изложените в мотивите му съображения относно неоснователност на предявения от [фирма], [населено място] срещу С. П. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12730 лв., дължима по силата на сключено между страните споразумение от 04.11.2008 год.
Прието е, че предявеният иск от „Е. О. [населено място] срещу С. П. иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12730 лв., дължима по силата на сключено между страните споразумение от 04.11.2008 год.
Съдът е приел, че в случая между страните е налице валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на сключено на 04.11.2008 год. споразумение. Прието е, че процесното споразумение, на което се основава исковата претенция, с оглед волята на страните изразена в него, представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, тъй като съдържа постигнато съгласие между страните, което обхваща предмета на спора – притезания за парично задължение. Посочил е, че постигнатото между страните съгласие по отношение на претенцията има правноустановително действие, както относно съществуването на задължението на ответника, така и относно неговия размер. Според въззивния съд със споразумението страните по делото са целели окончателно уреждане на спорното помежду им правоотношение, касаещо паричното задължение, че са приели за установен факта на неговото съществуване и размер, постигнали са съгласие за начина на погасяването му и са се споразумели за последиците от неизпълнение на паричното задължение в процесната спогодба. Прието е, че споразумението, сключено между страните на 04.11.2008 год. има правната характеристика на двустранен възмезден договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, който поради отсъствие на законова забрана, освен воля за отказ от съществуващо право, може да включва и поемане на несъществуващо задължение – явяващо се правопроменящ спрямо действителното правно положение факт. Според съда в случая по силата на постигнатото между страните писмено споразумение от 04.11.2008 год. е признато от ответника наличие на задължение към ищеца в размер на сумата от 12730 лв., дължима в срок до 31.01.2009 год., като в полза на последния е възникнало самостоятелно право на вземане за процесната сума спрямо ответника С. П.. Приел е, че поради това, обстоятелството, че длъжникът не е престирал на ищеца дължимата по споразумението сума в уговорения срок до 31.01.2009 год., обуславя в негова тежест неблагоприятните правни последици, разпоредени от закона при договорно неизпълнение.
Преценен е за неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва основание на вземането, както и че доколкото е налице възражение на ответника в отговора на исковата молба за нищожност на споразумението, поради липса на основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД, същото се явявало основателно, а процесното споразумение се явявало нищожно.
Прието е, че съгласно закона и правната теория абстрактните договори са тези, при които правото не се интересува от целта на волеизявленията, че те са действителни дори и при липса на основание. Прието е също, че абстрактните договори не могат да се създават по волята на страните, че те са допустими, ако са уредени в закона. Според въззивния съд в случая сключеното споразумение не принадлежи към изрично предвидените абстрактни сделки и, че се касае за каузална сделка. Приел е, че в разпоредбата на чл.26, ал.2 , изр.2 от ЗЗД е установена оборимата презумпция, че основанието се предполага, че презумпцията се отнася до каузата, причината на договора, който се претендира да е нищожен, поради липса на основание. Посочил е, че страната, която иска прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание следва да установи липсата на основание. Формирал е извод, че в случая ответникът, който е направил възражение в отговора на исковата молба за нищожност на споразумението, поради липса на основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД, не е провел такова доказване, че не е ангажирал доказателства по делото, в подкрепа на възражението си за нищожност на споразумението, поради липса на основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.26, ал.2 от ЗЗД са преценени за незаконосъобразни.
Въззивният съд е приел, че в случая процесното споразумение от 04.11.2008 год. не е нищожно, поради липса на основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД и, че същото има основание. Според съда основанието на сключеното споразумение от 04.11.2008 год. е да се уредят отношенията между страните, по повод на съществуващ дълг на ответника спрямо ищеца. Прието е, че споразумението е действително и като такова, поражда за длъжника задължение да заплати на ищеца, дължимата сума. С оглед на това е изведен извод, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12730 лв. е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.
При тези съображения първоинстанционното решение е отменено, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12730 лв. е уважен изцяло, като основателен и доказан, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/ 12.11.2013 год./ до окончателното й изплащане.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Така формулирани въпросите са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора и поради това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Въпросите от изложението на жалбоподателя не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. С въззивното решение не са формирани правни изводи за наличие на сключен между страните договор за заем, нито за предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, поради неизпълнение на задължение, произтичащо от договор за заем. Именно с оглед на това се налага извода за неотносимост на въпросите спрямо изводите на въззивния съд. Тъй като не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по всеки от въпросите съдът не следва да обсъжда наличието на допълнителните основания, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя-ответник С. П., чрез адв. К. П..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата [фирма] [населено място] следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 08.07.2016 г., постановено по в.гр.дело № 8691/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 109224/22.08.2016 г., подадена от ответника С. С. П., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. К. П..
Осъжда С. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 12, ет.5,ап.9 сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: