2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр.София, 09.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 616 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. срещу решение № 4990 от 26.06.2013 г., постановено по в. гр.д. № 5384 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, в частта, с която е потвърдено решение от 12.12.2012 г. по гр. д. № 43568 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против НЗОК искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и в частта за разноските.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваните части е нищожно, недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли възивният съд да повтори мотивите на първоинстанционния съд без да направи собствен анализ на доказателствата по делото?
2. Налице ли е нарушение на процесуалните правила, ако въззивният съд не се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?
3. Може ли въззивният съд да не извърши собствен анализ на доказателствата по делото?
4. Допустимо ли е прекратяване на ТПО с две различни заповеди, издадени в два различни дни?
5. Допустимо ли е прекратяването на ТПО на две различни правни основания, които не се кумулират?
6. Противоречие с практиката на ВКС, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ е неприложимо за органи на изпълнителната власт.
7. Противоречие с практиката на ВКС, че отрицателни факти не се доказват.
8. Противоречива съдебна практика по сходни случаи.
9. Работодателят не е утвърдил своевременно ново щатно разписание.
10. Началник отдел и директор на дирекция са две различни длъжности, което обстоятелство не е взето предвид от въззивния съд
11. При прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.12 и чл.328, ал.2 от КТ законосъобразно ли е връчване на заповедите да се извърши по времето, когато работникът или служителят се ползва от правото си на отпуск по реда на КТ, независимо от основанието му?
12. Има ли право работодателят да издава отделни заповеди за прекратяване на ТПО на различни несъвместими правни основания и на различни дати?
13. След като работодателят е издал предизвестие и заповед за прекратяване на ТПО, допустимо ли е да издаде на следваща дата друга заповед на друго несъвместимо с първото правно основание, което не отменя действието на предходната? Втората заповед поражда ли правно действие спрямо работника или служителя, след като трудовото правоотношение вече е прекратено по силата на предходната заповед?
14. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе по отношение на законосъобразността на уволнението, без преди това да е изяснила коя длъжност е заемал работникът/служителят/?
15. Допустимо ли е въззивната инстанция да подкрепи изложените мотиви в първоинстанционното решение по отношение незаконосъобразност на издадена от работодателя заповед за прекратяване на ТПО и в диспозитива на решението си да я потвърди като законосъобразна? В мотивите си съдилищата приемат, че първата заповед на основание чл.328, ал.2 от КТ е незаконосъобразна, но не я отменят.
Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата НЗОК не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените искове и въз основа на доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и съответно в отговора, изготвено е в писмена форма от законен състав и е разбираемо, поради което е валидно и допустимо и не може да бъде допуснато касационното му обжалване на основание неговата нищожност или недопустимост.
Ищцата И. К. е заемала по силата на трудов договор длъжността директор на Дирекция „Правна” в ЦУ на НЗОК и е била уволнена с две заповеди от две различни дати-от 30.07.2012 г. и от 31.07.2012 г. Първата е издадена на основание чл.328, ал.2 от КТ-поради сключване на договор за управление на предприятието, а втората-на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ-тъй като длъжността е определена за заемане от държавен служител. Двете заповеди са връчени на ищцата с нотариална покана на 3.09.2012 г., като предизвестието за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.2 от КТ не е получено от нея според твърдението и в исковата молба. Софийският районен съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение може да стане на две различни основания и работникът или служителят в случая не е поставен в невъзможност да организира своята защита, доколкото предметът на тази защита е очертан от двете заповеди. Съдът е счел, че заповедта по чл.328, ал.2 от КТ е незаконосъобразна, тъй като това основание се прилага само за търговско дружество, а не за държавно учреждение. Констатирал е обаче, че с т.28 от влезлия в сила Класификатор на длъжностите в администрацията длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, поради което е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено във втората заповед и затова е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, без да отмени първата заповед.
Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но същевременно е изложил свои собствени съображения по фактите, по правните изводи и по всички доводи в жалбата на ищцата, включително относно заеманата от ищцата длъжност преди уволнението. Следователно въззивният съд не е допуснал твърдените от касатора процесуални нарушения, поради което първите три въпроса и четиринадесети въпрос не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Втората група въпроси на касатора/4, 5, 11, 12 и 13/ са свързани с начина на прекратяване на трудовото правоотношение-с предизвестие, с две отделни заповеди на две различни основания, връчени едновременно по време на отпуск. Според касатора работодателят няма право да издаде нова заповед за уволнение, преди да отмени предходната, две основания не могат да се посочват в две отделни заповеди и посочените в тях основания не могат да се кумулират, тъй като са несъвместими. В случая отговорите на тези въпроси произтичат от обстоятелството, че заповедите са връчени едновременно и съгласно чл.335, ал.2 от КТ в този един единствен момент е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение. Ето защо няма правно значение последователността на издаване на предизвестието и заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова не е било необходимо работодателят да отменя първата заповед, за да издаде следващата заповед. Макар да са материализирани в различни документи, след като са връчени на една дата, те имат правната същност на едно единно волеизявление за прекратяване на трудовия договор на две основания. Тези две основания са съвместими-няма противоречие между прекратяване на основание чл.328, ал.2 от КТ на служител от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление и по чл.325, ал.1, т.12 от КТ при определяне на същата тази ръководна длъжност за заемане от държавен служител. Затова не е приложимо решение № 36 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 3350/2002 г. на ІІІ ГО на ВКС, относимо за алтернативните основания, които взаимно се изключват. И за двете основания не е предвидена закрилата по чл.333 от КТ. Следователно по втората група въпроси въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в съответствие с приложимите правни норми и практиката на ВКС, поради което по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване.
Съдилищата са приели, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ е незаконосъобразно, тъй като това основание се прилага само за търговско дружество, а не за държавно учреждение. Така съдилищата са се съобразили, а не са игнорирали практиката на ВКС по този шести въпрос на касатора, поради което той също не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Наистина, първоинстанционният съд не е отменил тази заповед, но и касаторът не е поискал допълване на решението в този смисъл, за да може нейната законосъобразност да се включи в предмета на въззивното и съответно на касационното обжалване. След като касаторът е пропуснал да иска допълване, въпросът дали тази заповед следва да се отмени /15 въпрос/, вече не е относим към спора.
За да отхвърлят предявените от касатора искове, съдилищата са приели, че И. К. е законосъобразно уволнена от заеманата от нея длъжност директор на Дирекция „Правна” на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, тъй като с т.28 на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г,. в сила от 1.7.2012 г., тази длъжност е определена за заемане от държавен служител. Видно от исковата молба не е имало спор, че тя е заемала тази длъжност, а не длъжността „началник отдел” и допуснатата грешка в наименованието на длъжността в даден документ не може да доведе до незаконосъобразност на уволнението, както желае касаторът посредством поставянето на десети въпрос. С приемането на горецитирания нормативен акт се е осъществило основанието за прекратяване на трудовия договор/решение № 530 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/ и съответно работодателят го е доказал. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС относно доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти/ 7 въпрос/ и е без значение дали новото щатно разписание е утвърдено своевременно/9 въпрос/.
От представените към изложението съдебни решения не се констатира наличието на противоречива съдебна практика по повдигнатите от касатора въпроси. За решение от 20.02.3013 г. на СРС по гр. д. № 40675/2012 г. решение от 3.12.2012 г. на СРС по гр. д. № 44291/2012 г., решение № 313 от 26.02.2013 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 7265/2012 г. решение № 297 от 26.02.2013 г. на РС-Бургас по гр. д. № 7640/2012 г., които касаят служители в Агенция „Митници” няма данни да са влезли в сила. Окончателното решение № 71 от 31.03.2008 г. на ВнАС по к. гр.д. № 8/2008 г. не е относимо към настоящия спор, тъй като касае случай на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ, вместо на действителното основание-съкращаване на щата.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4990 от 26.06.2013 г., постановено по в. гр.д. № 5384 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, в частта, с която е потвърдено решение от 12.12.2012 г. по гр. д. № 43568 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против НЗОК искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: