ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
София, 25.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 5214 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на “И” ООД гр. Б. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 01.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 1451/2007г.
Ответниците по касационната жалба Л. С. Г., Н. С. К., Д. С. К., Г. Б. И., С. И. И. и С. И. М. са заел становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Брагоевградския РС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 2061/2006г., с което е признато за установено по отношение на дружеството – касатор, че Л. С. Г., Н. С. К., Д. С. К., Г. Б. И., С. И. И. и С. И. М. не са собственици на поземлен имот № 0* по кад.карта на Брагоевгтрад, П. шосе, с площ 715 кв.м, със стар идентификатор 9054, и е отменен нот.акт за собственост №/2005г., и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, позовавайки се на решение № 1186/13. ХІ.2007г. по гр.д. № 1361/2006г. на състав на ІІ ГО на ВКС на РБ, че предявеният от ищеца отприцателен установителен иск с твърдения, че по силата на АДС от 1998г. и правоприемство от бившето ЗИ. Благоевград е собственик на процесния имот, правото на собственост върху който е възстановено на ответниците с решение на ПК Благоевград от 2003г. незаконосъобразно, е недопустим поради липса на правен интерес. Недопустимо е в спор за собственост, освен в уредените от закона случаи, ищецът да прехвърля върху ответника доказателствената тежест, а следва да докаже правото си на собственост, което обуславя правен интерес единствено от предявяване на положителен установителен или осъдителен иск.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – в кои случаи е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, който е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се посочват и представят едно решение и едно определение на състави на ВКС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съдът се е произнесъл с него по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, видно от представените решение и определение на състави на ВКС. Ето защо касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 1451/2007г.
УКАЗВА на “И” ООД Благоевград в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 82лв. държавна такса и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: