О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№620
София, 14.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 299 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. А., чрез пълномощника й адвокат А, против решение № 435 от 18.12.2009 г., постановено по гр.д. № 539 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. З. , с което е потвърдено решение № 57 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 105/2009 г. на Районен съд С. З. за признаване за установено по отношение на П. Г. А. и С. Д. А., че учреденото в тяхна полза на 27.12.1996 г. с нотариален акт № 1* том ХХІV, н.д. № 6589/1996 г. право на строеж за гараж № 4 на партерния етаж в дворно място, находящо се в гр. С., ул.”П” № 1* в кв.90а е погасено по давност в полза на собствениците на земята К. М. М. , Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П. и П. С. П..
Ответниците по касационната жалба К. М. М. , Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П. и П. С. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а С. Д. А. не е изразил становище.
За да постанови решението си С. окръжен съд е приел за установено, че ищците са собственици на дворното място. С договор от 27.12.1995 г. учредили в полза на „А” ЕООД, гр. С. право на строеж на жилищни обекти и гаражи в сграда, която ще се построи съгласно утвърден архитектурен проект. Договорът е развален с влязло в сила решение по т.д. № 118/2006 г. на С. окръжен съд, а с влязло в сила решение по гр.д. № 79/06 г. на С. районен съд е признато за установено по отношение на „А” ЕООД, гр. С., че учреденото в негова полза на 27.12.1995 г. право на строеж е погасено по давност в полза на собствениците на земята. Настоящият иск е предявен против ответниците, тъй като с договор, обективиран в нотариален акт № 1* том ХХІV, н.д. № 6589/1996 г., П. Г. А. е закупила от „А” ЕООД, гр. С. правото на строеж на един гараж № 4 на партерния етаж от сградата, която е следвало да се построи съгласно учредената суперфиция от 27.12.1995 г.становено е, че за сградата е издадено разрешение за строеж от 12.07.1996 г., строителството е започнало през същата година, изградени са носещата конструкция на партерния, първия и втория жилищни етажи, както и по-голямата част от оградните им стени и част от стените на третия етаж, кои са наличните и неизвършени работи по инсталациите и довършителни работи. Направен е извод, че при сгради в режим на етажна собственост правото на строеж има за обект едно единно цяло, което включва самостоятелните обекти по чл.37 ЗС и общите части на сградата, включително и покрива по смисъла на чл.38 ЗС и едва със завършването на постройката в този вид може да се приеме, че вещното право на строеж е упражнено и възникват и останалите правомощия от неговото съдържание. В случая е безспорно установено, че процесната сграда не е изградена в груб строеж и макар гаражът на ответниците да е завършен в груб вид, то той няма характера на самостоятелен обект преди завършването на цялата сграда, поради което е прието, че правото й на строеж е погасено с изтичане на петгодишния срок по чл.67 ЗС.
Касаторът П. Г. А. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че изводът на съда, че погасителната давност е започнала да тече от учредяване на правото на строеж, евентуално от издаване на строителното разрешение, противоречи на разрешението по решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр.д. № 15/1990 г., ІV г.о., както и че следва да се даде отговор на въпросите от кой момент възниква „фактическа възможност” за осъществяването на правото на строеж и еднакъв критерий ли се прилага относно получателя на правото на строеж-строител, учредено му от собствениците на дворното място, титуляр на строително разрешение, с качеството „изпълнител” на строеж съгласно одобрен работен проект и относно физическо лице-добросъвестен приобретател на право на строеж за построяване на конкретен недвижим имот в строящата се от изпълнителя сграда. Въпросите са обосновани с тезата на касатора, че по отношение на нея фактическата възможност за упражняване на правото на строеж, което е закупила е настъпила, а съответно и давността по чл.67 ЗС е започнала да тече от момента на разваляне на договора с „А” ЕООД, гр. С..
В случая мотивите на въззивния съд са свързани именно с момента, от който е можело фактически да се реализира учреденото от ищците право на строеж, а следователно решението съответства с посочената съдебна практика и не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос.
Не е налице и непълнота или неяснота на нормативната уредба или липса на съдебна практика по нея, които да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдебната практика е дала отговор на въпроса, че срока по чл.67 ЗС е давностен и съобразно общото правило на чл.114 ЗС същия започва да тече от момента, в който е било възможно реализирането на правото на строеж /в този смисъл е и приложеното към касационната жалба решение/. Спирането и прекъсването на давностните срокове е регламентирано в чл.115 и чл.116 ЗС, като промяната в субекта в резултат прехвърлянето на част или цялото право на строеж от първоначалния супефициар, не е сред основанията, въз основа на които започва да тече нов давностен срок спрямо учредителите на суперфицията.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 18.12.2009 г., постановено по гр.д. № 539 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- С. З.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: