О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№620
София.25.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 495/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” А. , гр. Х., срещу решение № 17 от 02.02.2009 г. по т.д. № 1298/2008 г. на Апелативен съд – П. , с което е оставено в сила решение № 163 от 18.11.2008 г. по т.д. № 167/2008 г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне молбата на „А” А. за откриване производство по несъстоятелност по отношение на А. Г. П. , действаща като Е. с фирма „С”, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.”О” № 14.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, като счита, че при новото разглеждане на делото от съда по несъстоятелността и от въззивната инстанция не са зачетени задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени с отменителното решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 653/01.10.2008 г. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението се поддържа, че въззивният съд, в отклонение от практиката на ВКС – Решение № 1694/11.11.1992 г. по гр.д. № 1265/2002 г. , V г.о., е тълкувал разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД и тъй като се касае за договор за изкупуване на селскостопанска продукция, който е за продължително и периодично изпълнение, то не може да се приеме, че претенциите имат извъндоговорно основание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди постановеното при новото разглеждане на делото решение на Окръжен съд – Х. по т.д. № 167/2008 г., въззивният съд е приел, че не е налице една от необходимите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Изложени са съображения, че след развалянето на сключения между страните договор за продажба от 19.05.2003 г. вече не съществува търговска сделка, а вземането на купувача – кредитор за връщане на авансово заплатената цена на селскостопанската продукция се основава на чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Направен е извод, че след като изискуемото вземане на молителя няма посочения от разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ произход, то молбата по чл.625 ТЗ е неоснователна.
Твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от цитираното решение на ВКС, V г.о. относно правните последици, произтичащи от прекратяването на договорите, са ирелевантни. В случая е налице извънсъдебно разваляне на търговска сделка, извършено с нотариална покана, връчена на ответника на 24.07.2003 г., а по делото няма спор, че влязлото в сила решение по приложеното възз.гр.д. № 410/2004 г. на Пловдивския апелативен съд има за предмет връщане на получено от ответния Е. авансово плащане на селскостопанската продукция, която не е била доставена от търговеца – производител. Или, вземането е основано на чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, с оглед на което и при съобразяване трайната практика на ВКС за невъзможността настъпилите последици от неизпълнението, след преустановяване на договорната връзка, да служат за предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, е направен извод за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ.
Като неотносими следва да се преценят и доводите на касатора, свързани с приложението на чл.88, ал.1 ЗЗД, тъй като не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая не се касае за решен от въззивния съд материалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, а до зачитане силата на пресъдено нещо по приложеното дело и до извършена от въззивната инстанция конкретна преценка за липсата на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Не може да се сподели поддържаното в жалбата твърдение, че е налице произнасяне от ВКС/ при първоначалното касационно разглеждане на делото/ по основателността на молбата по чл.625 ТЗ, тъй като предмет на проверка от касационната инстанция е бил единствено изводът на съда по несъстоятелността дали физическото лице А. Г. П. при сключване на стоковия договор за изкупуване на селскостопанска продукция е действала като търговец, дали се касае за търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ и дали е приложима презумпцията на чл.1, ал.3 от ТЗ.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 17 от 02.02.2009 г. по т.д. № 1298/2008 г. на Апелативен съд – П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: