О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1721/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Н. П. – процесуален представител на Държавно горско стопанство „А.“ – [населено място], област П., против въззивно решение № 42/09.02.2016 г. по гр.д.№ 23/2016 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 311/25.11.2015 г. по гр.д.№ 438/2015 г. по описа на Велинградски районен съд, с което са уважени предявените от М. А. П. от [населено място], област П., против Териториално поделение Държавно горско стопанство „А.“ – [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Законосъобразен ли е подборът, при който комисията сама е определила начина и точките, по който/ с които ще оценява работниците, както и подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор относно това дали поставените от комисията оценки на участващите в подбора работници действително отговарят на притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа ; 2. След като не може да се направи преценка за нивото на изпълнение на работата при подбора по чл.329, ал.1 КТ, на един от работниците, в случая К. К., който е в неплатен отпуск от 24.10.2011 г., тъй като е заел изборна длъжност, а този критерий е задължителен, може ли да се приеме, че извършеният подбор е законосъобразен ; 3. Задължително ли е съгласието на ръководството на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение с работник, член на синдикалните структури на синдиката ФСГОСДП да бъде дадено писмено, за да бъде представено в евентуално исково производство.
Ответната страна – М. А. П., чрез пълномощника си адв. Ст. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №18/30.04.2015г. на законния представител на дружеството – ответник, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради съкращаване в щата.Видно от представения БКТД на работещите в отрасъл „Горско стопанство-стопанисване”, същия е сключен на 22.12.2014г. между Министерството на земеделието и храните от една страна и от работодателите в отрасла, между които и ЮЦДП-С., както и от синдиката ФСГОСДП към К.. Прието е за безспорно, че ищецът П. е редовен член на синдиката ФСГОСДП към К. и служител на ТП към ЮЦДП-С.,както и че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикат в предприятието, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в К..След като ищецът е член на посочената по- горе синдикална организация,то разпоредбите на сключения БКТД от 22.12.2014г. на практика разпростират действието си върху него. Въззивната инстанция е обосновала извода с разпоредбата на чл.49 от БКТД, в която е предвидено, че прекратяването на трудово правоотношение при съкращаване в щата и намаляване обема на работа на работник член на синдикалните структури на синдиката ФСГОСДП, не може да се извърши без предварително съгласие на ръководството на синдикалната организация.
Съдът е стигнал до извод, че след като ищецът е член на синдиката ФСГОСДП, той на практика се е ползвал от закрилата предвидена в чл. 333, ал.4 КТ, тъй като БКТД предвижда даване на предварително съгласие, а няма данни да е сключван друг К. на ниво териториално поделение на предприятието ЮЦДП-С., страна по посочения БКТД.Установено е, че по делото липсват данни от страна на ответника да е искал или получавал предварително съгласие от синдикат преди извършване на уволнението, с връчването на оспорената Заповед № 18 на 30.04.2015г., респ. не са налице представени доказателства от страна на работодателя в чиято тежест е установяването на този факт.
Въз основа изложено е направен краен извод, че оспорената Заповед №18/30.04.2015г. е издадена в нарушение на закрилата предвидена в чл.333, ал.4 КТ, което е и самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на обжалваната Заповед №18/30.04.2015г.
По съществото на уволнението е прието за безспорно, че видно от Протокола на комисията по подбор, лицето К. не е оценявано изобщо и вместо него е оценяван заместника му- А.. Първото лице е титуляр на длъжността „горски стражар“, но реално същия не е оценяван. При наличие на данни, че не всички лица заемащи въпросната длъжност не са участвали в подбора, то тази констатация също води на незаконосъобразност на същия, което е отменително основание на издадената заповед.С оглед цитираните нарушения от страна на работодателя окръжният съд е приел, че същите са достатъчни основания за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение без съдът да се произнася по възраженията изложени в жалбата.
Въззивният съд въпреки, че е споделил изводите на първата инстанция по съществото на уволнението е счел, че не следва да ги развива допълнително с оглед нарушенията относно закрилата при процесното уволнение. Отчетен е и фактът, че въззивника ТП Д.”А.” не навежда оплаквания по отношение изводите на районния съд за нарушение на чл.333, ал.4 КТ, както и за това, че не всички лица са участвали в подбора, в какъвто смисъл са и мотивите на първата инстанция.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като макар и да са налице изводи в обжалваното решение във връзка с подбора,то решаващи за изхода от спора са изводите за нарушение на чл.333, ал.4 КТ.Поставеният от касатора втори въпрос е фактически и не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК.Поставен е от касатора не с оглед правното разрешение на съда,а с оглед становището му за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Дори и същият да се приеме, че е правен, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до обжалване съобразно изложеното по първия въпрос. И по третия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като цялата съдебна практика по този въпрос категорично приема и не е налице никакво колебание, че съгласието следва да бъде давано в писмена форма.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че релевираното специално основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42/09.02.2016 г. по гр.д.№ 23/2016 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: