1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
ГР. С., 18.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1255/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр.д. №2343/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ДП „Р.” – С. искове по чл.57 от ЗС – за сумата от 405 326 лв., представляващи разноски за ползване на недвижим имот / за електроенергия, вода, сметоизвозване и топлинна енергия/ дължими от ползвателя на имота, но заплатени от собственика за периода 1.02.03 – 31.12.03 г. и по чл.59 от ЗЗД – за сумата от 97 626 лв., представляващи разходи за консумативи, външни услуги и туристическо обслужване за същия период.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1, вр. с чл.281,т.3 от ГПК. Намира, че решението на АС е постановено в противоречие с практиката на съда и с материалноправните разпоредби на закона по въпроса: заплатените от ищеца такси за сметосъбиране и сметоизвозване имат ли характер на периодични платежи и приложима ли е за тях кратката давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Според касатора в практиката на административните съдилища, чиито решения прилага, се приема, че посочените вземания са публични, нямат гражданскоправен характер и се погасяват с петгодишна давност по чл.171, ал.1-5 от ДОПК.
В. съд е отхвърлил иска по чл.57 от ЗС. Приел е, че задължението на носителя на вещното право на ползване към собственика на имота за заплащане на разноските, свързани с ползването, произтича от закона. Тези разходи не са обща сума, дължима глобално за целия срок, за който е учредено правото на ползване, а имат текущ характер, тъй като се дължат за непосредственото служене с вещта. Конкретно за разходите за сметоизвозване, платени от ищеца, за които е въпросът му като касатор, АС е приел, че задължението за плащане на сметоизвозването е с характер на периодично по чл.111, б.”в” от ЗЗД . С. е било извършвано и заплащано от ищеца ежемесечно, т.е. касае се за еднородни повтарящи се задължения, предварително определени по основание и изпълнявани през определен период от време.
С. от касатора противоречие по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по поставения въпрос не се установява. Практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са постановленията на Пленума на ВС и тълкувателните решения на гражданската и търговска колегия, постановени при действието на ЗСВ, както и решенията по чл.290 от ГПК. Практика по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК са решенията на първоинст. и въззивни съдилища, постановени по реда на ГПК. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела – ТР №1/19.02.10 г..
И в случая предметът на споровете и съотв. – на произнасянето в приложените решения на административни съдилища и по настоящето гражданско дело е различен. Решенията на административните съдилища са постановени в производства по обжалване на ревизионни актове на НАП и в тях се разисква въпросът за давността, с която се погасяват публичните вземания по чл.171 от ДОПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Спорът по настоящото дело е гражданскоправен, а претендираните вземания – вкл. за разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, дължими от ползвателя на имота по силата на гражданския закон, нямат публичен характер.
По доводите за нарушения на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 ГПК, ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по т.д. №2343/11 г. от 9.04.12 г.
Осъжда [фирма] – [населено място] да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” – [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 530 лв. / петстотин и тридесет лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: