2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7577/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 7577/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 217 от 27.09.2013 год., постановено по гр.дело № 4611/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, трето отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН) срещу решение № 253 от 25.04.2013 год. по в.гр.дело № 285/2013 год. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти въззивен състав за потвърждаване решение № 6 от 03.01.2013 год. по гр.дело № 5263/2013 год. на Плевенския районен съд.
Недоволен от определението е жалбоподателят ГДИН, представляван от младши юрисконсулт Г. Г., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано тъй като липсата на подробна уредба по отношение на работното време в ЗИНЗС и ЗМВР и въпросът следва ли четирите часа на разположение в рамките на двадесет и четири часово дежурство да се отчитат като част от работното време е решен противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба В. Й. П. от [населено място] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел, че цената на установителния иск е 597,60 лева, а на останалите четири обективно съединени иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая производството пред настоящата инстанция е по чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК, поради което не следва да се обсъждат наведените основания за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че предмет на касационното обжалване с жалба вх.№ 5875 от 03.06.2013 год. е посоченото въззивно решение в частта по иска с правна квалификация чл.211, ал.2 ЗМВР, касаеща извънреден труд, представляващ сбора от незаплатени часове от двадесет и четири часови дежурства на ищеца като държавен служител – старши надзирател в затвора-П., а цената на иска е до 5 000 лева, поради което законосъобразно на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба е оставена без разглеждане, а касационното производство прекратено.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 217 от 27.09.2013 год., постановено по гр.дело № 4611/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, трето отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: