4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 19.11.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4916 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Г. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.03.2014г. по гр.д.№8025/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен искът за допускане извършването на съдебна делба на апартамент №46, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предявен от Л. Г. П. срещу М. С. В..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.79 ЗС в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че в противоречие с ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че последиците от изтичането на давностния срок настъпват автоматично. Поддържа се също така, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен и въпросът дали осъществяването на владението е било явно, доколкото съделителката М. С. не е демонстрирала по никакъв начин нито е оповестила начало на владение срещу невладеещия собственик или трето лице, както и че в противоречие с практиката на ВКС е прието, че са извършвани действия, обективиращи намерение да владее целия имот за себе си, след като не е установено да е декларирала придобиването на имота пред данъчната администрация. Поддържа се също и, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда в мотивите си да прецени всички факти и доказателства по делото, да направи фактическите си констатации и съобрази правните си изводи с тях и закона.
Ответникът по касационна жалба М. С. В. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй като е основателно направеното от М. С. възражение за придобиване на притежаваната от Л. Г. ? ид.част от процесното жилище по силата на добросъвестно владение, осъществено в периода от м.август 1996г. до м.август 2001г. В съответствие с указанията по приложението на правилата за придобивната давност, дадени в ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че е налице позоваване на изтеклата придобивна давност, а именно наведено в отговора на исковата молба възражение за придобиване на правото на собственост след изтичане на посочения в отговора давностен срок. С оглед на това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос.
Прието е, че М. С. е установила спокойно, непрекъснато, несъмнително, явно и постоянно владение върху имота от 02.08.1996г., когато А. К. Ж. й е дарил апартамента. Изложени са съображения, че осъщеествяваното от нея владение не може да се счита за смутено с подаване на декларация до общината за процесния апартамент и заплащане от страна на Л. Г. на данък сгради и такса смет за същия, доколкото не е било придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност е била прекъсната. Прието е, че в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано и непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне на собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на него. Прието е също така, че фактическите действия на едно лице, което счита себе си за собственик на определен имот по причина, че правото на собственост му е било прехвърлено с договор за дарение, сключен в предвидената от закона форма, се обуславят и от обстоятелството дали спрямо него са предприемани такива действия, които да сочат за наличие на претенции на трети лица по отношение на имота. Поради това е прието, че демонстриране по отношение на невладеещия собственик на поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен, т.е. предприемане на активни действия, е необходимо само при наличие на заявени претенции от трето лице, че счита себе си за собственик на същия имот, а ако подобни претенции не са заявявани, то няма и по отношение на кого владелецът да упражнява подобни действия. Прието е, че в подобна хипотеза е достатъчно да полага нормалните за собственика грижи за имота, за което не се спори по делото, че е осъществявано от М. С..
Изложени са съображения, че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическа власт върху имота или да бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота.
Изводът на въззивния съд за хипотезите, при които е необходимо демонстриране на намерение за своене, включително по отношение на съсобственик, съответстват на указанията по приложението на чл.79 ЗС, дадени в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, а именно, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите /договор, по силата на който придобива собствеността върху целия имот/, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Не е налице следователно основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос дали осъществяваното владение е било явно при липса на демонстриране и оповестяване на намерение и начало на владение срещу невладеещия съсобственик или трето лице-прието е, че основанието, на което е установена фактическата власт, обосновава приложимостта на установената в чл.69 ЗС презумпция.
Неосноветелен е и доводът, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че са извършвани действия, обективиращи намерение да владее целия имот за себе си, след като не е установено М. С. да е декларирала придобиването на имота пред данъчната администрация.
Константна е съдебната практика, че декларирането на един имот пред данъчната администрация не се счита за демонстриране на намерение за своене, доколкото не е насочено към действителния собственик на имота. Сочените от касатора решения на ВКС, включително и тълкувателните такива, не засягат така поставения въпрос и не съдържат отговор в поддържания от касатора смисъл.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за задължението на съда в мотивите си да прецени всички доказателства и факти по делото, да направи фактическите си констатации и съобрази правните си изводи с тях и закона, тъй като в обжалваното решение са обсъдени всички доводи, наведени с въззивната жалба, както е прието и в посоченото от касатора решение №227/12.11.2013г., постановено по гр.д.№3340/2013г. на ІІ ГО на ВКС. Постановеното от въззивния съд решение съответства на изискванията на процесуалния закон в посочения в това решение на ВКС смисъл.
В изложението към касационната жалба са изложени и съображения за неправилност на изводите на въззивния съд досежно установяването на владението и упражняването на фактическата власт, които обаче не могат да бъдат подведени под предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.03.2014г. по гр.д.№8025/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,