О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
Гр. София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
частно търговско дело № 1942/2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М-У-Т МАШИНЕН – У. – Т. Г. М. – А., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 1987/15.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1169/2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав. С него съставът на апелативния съд, действащ при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, е потвърдил определението на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д състав, обективирано в постановеното въззивно решение № 320/17.01.2017 г. по гр. д. № 19687/2014 г., с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е върната исковата молба по предявен от частния жалбоподател евентуален иск срещу П. И. Е. и Ж. О. за установяване, че договорът за консорциум от 16.05.2011 г. е прекратен, считано от 19.03.2012 г.; и производството по делото по този иск е прекратено, като недопустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт, по следните съображения:
Когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения са постановени от въззивен съд, проверката относно тяхната правилност, респективно – валидност и допустимост, се прави само от една инстанция, чието определение е окончателно. Така, съобразно чл. 274, ал. 2 ГПК, когато са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1 на чл. 274 ГПК, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. С тези правила инстанционният контрол относно постановените за първи път от въззивния и касационния съд обжалваеми определения по чл. 274, ал. 1 ГПК се изчерпва. Не може да се приеме, че е приложима хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т.к. тя касае определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи развитието на делото, а в случая потвърденото определение на СГС е било постановено от него като въззивен съд. Дали Софийският апелативен съд е бил надлежната съдебна инстанция, която да разгледа депозираната против определението на СГС частна жалба, е въпрос, касаещ допустимостта на обжалвания акт, поради което може да стои единствено в случай, че настоящата частна касационна жалба е допустима. По гореизложените съображения обаче съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че същата не е насочена против подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, поради което и следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М-У-Т МАШИНЕН – У. – Т. Г. М. – А. срещу определение № 1987/15.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1169/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: