О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 15.11.2018 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 09.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова ч. т. д. № 1155/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 7587/20.08.2018 г. от „Санофи Пастьор“ АД, [населено място], Република Франция, чрез процесуален пълномощник, за допълване на определение № 484/07.08.2018 г. по ч. т. д. № 1155/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, чрез присъждане на такива в размер на 4 352.21 евро.
Насрещната страна – „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД, [населено място], чрез процесуални пълномощници, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата. Противопоставя и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимално установените размери.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Макар съдът в определението си от 07.08.2018 г. да е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от „Санофи Пастьор“ АД искане за присъждане на разноски, молбата за допълването му се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските обхващат възнаграждението за един адвокат. Когато адвокатите, осъществяващи процесуалното представителство на страната, са повече от един, както е в случая, размерът на договореното възнаграждение за всеки от тях следва да е изрично посочен в договора за правна защита и съдействие или да произтича от него. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, за присъждането на разноски е нужно същите да са реално заплатени, като доказването на плащането зависи от уговорения в договора за правна помощ начин на плащане. Доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение следва да са представени до приключване на съдебните заседания пред съответната инстанция.
По настоящото дело не е представен нарочен договор за правна защита и съдействие, а само 4 бр. фактури, издадени от АД „Боянов и КО“, както следва: № 18075 от 01.12.2017 г. за сумата от 1 904.10 евро; № 18125 от 02.01.2018 г. за сумата 727.50 евро; № 18491 от 01.03.2018 г. за 373.17 евро и № 18590 от 02.04.2018 г. за сумата от 1 351.50 евро, общо на стойност 4 352.21 евро, заедно с нотификации към три от тях, общо за сумата от 3 004.67 евро. Посоченото във фактурите основание за плащането гласи: „Адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т. д. № 2616 /2016 г. на СГС, ТО, VІ-13-ти с-в /спор с Търговска лига – НАЦ АД/”. От тези документи не може да се установи, дали се касае за адвокатско възнаграждение за един или за повече адвокати, нито може да се установи връзката с конкретното дело пред ВКС, по което се претендират разноските. Липсват указания, че възнаграждението е уговорено за изготвяне на отговор на частна жалба срещу определение на САС по ч. гр. д. № 637/2018 г. Нещо повече – видно е, че част от фактурите предхождат датата на постановяване на определението на САС – 13.02.2018 г., а останалите – и датата на връчване на молителя на екземпляр от частната касационна жалба, предмет на разглеждане по настоящото дело, постъпила в съда на 21.03.2018 г. По фактура № 18590/02.04.18 г. не са представени своевременно доказателства за плащане.
По изложените съображения съдът намира, че молителят не е провел надлежно доказване на претенцията си по чл. 78 ГПК, поради което молбата му за допълване на определение № 484/07.08.2018 г., чрез присъждане на разноски в размер на 4 352.21 евро, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Санофи Пастьор“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на определение № 484/07.08.2018 г. по ч. т. д. № 1155/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: