О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 06.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2757/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. С. Д. срещу определение № 86 от 11.02.2014 г. по ч. гр. дело № 48/2014 г. на Апелативен съд, [населено място].
Ответникът [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил определение № 5147 от 11.12.2013 г. по т. дело № 2128/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. дело № 2128/2013 г. на Варненски окръжен съд поради недопустимост на предявения иск. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявения от К. С. Д. срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ иск е за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижими имоти между ищцата и ответника, предмет на нот. акт № 138/2005 г. в С., [населено място], като спрямо търговеца е открито производство по несъстоятелност с решение от 17.12.2012 г. по т. дело № 142/2012 г. на Търговищки окръжен съд. Изложено е в мотивите на второинстанционното определение, че съгласно чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ е недопустимо образуване на нови съдебни производства по имуществени граждански или търговски дела след откриване на производството по несъстоятелност, освен за защита на правата на собственост върху вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. В. съд е тълкувал нормата в смисъл, че към този момент / след откриване на производство по несъстоятелност/ ищците претендират защита на налични техни собственически права, а не дела по които „те тепърва искат възстановяване на такива права, както е в случая”. С оглед на отразените мотиви апелативният съд е констатирал, че правилно окръжният съд е приел, че предявения иск е недопустим, а производството по него подлежи на прекратяване.
В частната жалба се съдържа искане за допускане до касационно обжалване на цитираното определение на апелативния съд въз основа на доводи, които нямат относимост към общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С тези доводи се аргументират твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане е недопустимо в производство по чл. 288 ГПК, в което се разглежда единствено наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се допусне касационен контрол трябва да са налице общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касаторът е длъжен да посочи правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело /общи основания за допускане на касационно обжалване/ и да ги развие в хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /допълнителни основания за допускане на касационно обжалване/. Допълнителните основания са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявяват общите основания. Съдържанието на тези основания е разяснено с ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС, в което е посочено /т. 1/, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая жалбоподателката не е поставила правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсата им е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. По правните въпроси, по които второинстанционният съд е развил мотиви и обосновал правни разрешения не са аргументирани допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Излагането на съображения за необоснованост на мотивите на обжалвания съдебен акт, както и за допуснато от апелативния съд съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон не съставлява мотивирано изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които както вече се изложи по- горе не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на определението. Поради това ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на цитираното по – горе определение на апелативния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 11.02.2014 г. по ч. гр. дело № 48/2014 г. на Апелативен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: