2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
Гр.С., 11.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1109 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № V-66/09.06.2009г., постановено по гр.д.№ 589/10г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 3/11.01.10г. по гр.д.№ 172/09г. на Районен съд – [населено място] и е отхвърлен искът на касатора против [фирма] за предаване на владението на движими вещи.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбите и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е сключил договор за продажба със [фирма], които са доставени на 26.03.2007г. и индивидуализирани чрез отделянето им от останалите еднакви по вид и стойност, поради което същите са станали собственост на купувача. Решаващият състав е изложил съображения, че в полза на ищеца би възникнало само облигационно вземане за цената, ако се приеме твърдението му, че е платил на продавача, но не и право на собственост върху вещите.
Според касатора въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е необсъждането на показанията на С. М., според които “договорът за продажба на процесните вещи е сключен със запазване на собствеността”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Съобразно с ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да изведе въпроса от значение за изхода от делото. В случая, поставеният от касатора въпрос не би могъл да се подведе под основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не се свежда до обсъждане или необсъждане на свидетелските показания, а до тяхната интерпретация от касатора в подкрепа на теза, каквато не е поддържана в инстанциите по същество.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-66/09.06.2009г., постановено по гр.д.№ 589/10г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.