О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
гр. София 04.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4007 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. Г. Г., чрез адв.С. Г. срещу решение № 1041/05.05.2017 г. по гр.дело № 5276/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 09.05.2016 г. по гр.дело № 12501/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на В. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 930 лв. по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.07.2008 г. и разноски в размер на 2766.66 лв. и вместо това е отхвърлил предявения иск от В. Г. Г. срещу Столична община с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 41930 лв. обезщетение за имуществени вреди от разрушаване на постройка, изградена от ищцата при неизпълнение от служители на ответника на определение от 28.07.2008 г., постановено по адм.дело № 3893/2008 г. на АССГ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси в изложението, съответно да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се уважи.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. следва ли съдът да обсъди доводите на страните по същество на спора и във връзка със събраните по делото доказателства и длъжен ли е съдът да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако приема, че са такива, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК.2. може ли съдът да основе своите изводи единствено на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите-събрани по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира, решен в противоречие с практиката на ВКС, Цитирано е ППВС № 7/27.12.1965 г., – т.4, решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК, 3. има ли право на обезщетение за вредите от противозаконното разрушаване на постройката, ведно с изграден към нея преместваем обект държателят на имота – доколкото държи имота на законово основание, извършил е подобренията в съществуващата в УПИ постройка и е изградил към нея и разрешено му преместваемо съоръжение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Столична Община, чрез гл.юрисконсулт М. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 09.05.2016 г. по гр.дело № 12501/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявен иск от В. Г. Г. срещу Столична община с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 41930 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2008 г. и вместо това е отхвърлил предявения иск за посочената сума.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в тежест на ищеца по иск за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД за причинените му имуществени вреди е да проведе пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на цитираната правна норма: възлагане на работа от страна на ответника; вреда, причинена при или по повод изпълнението на тази работа, т. е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа; противоправност на действието или бездействието; вина на извършителя. Прието е също, че от всички посочени елементи на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД само вината се предполага, че останалите елементи следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Прието е, че спорът по делото е за наличие на претърпени от ищцата вреди, за причинна връзка между вредите и действия на служители на ответника, както и относно противоправността на същите. Посочил е, че обстоятелствата, на които ищцата основава иска си за имуществени вреди са изграждане от нея на постройка върху общинска земя и премахването на постройката без основание от служители на ответника, в нарушение на определението за спиране изпълнение на издадената заповед за премахване, че се претендира стойността на постройката към датата на разрушаването 29.07.2008 г. Прието е, че при това основание на иска за имуществени вреди същият е неоснователен.
Съдът е приел, че пожарът в постройката, изградена и ползвана от ищцата върху общинска земя, е възникнал на 25.01.2008 г. За ползване на терена между страните е бил сключен договор за наем от 09.10.2006г. с действие до провеждане на търг или конкурс, като е предвидено и предсрочно прекратяване но договора с едномесечно предизвестие. На 29.01.2008 г. ищцата е получила предизвестие за прекратяване на договора за наем. Изведен е извод, че договорът за наем е прекратен на 01.03.2008 г. с изтичане на предизвестието.
Прието е, че за премахването на опожарената сграда е била издадена заповед № РД-2-1/09.06.2008 г. на Директора на дирекция «Контрол по строителството», която е отменена с решение от 10.08.2009 г. по адм.д. № 3893/2008 г., влязло в сила на 01.04.2010 г. Прието е също, че по това дело е било постановено определение от 28.07.2008 г. за спиране изпълнението на заповедта за премахване, което е отменено с определение № 11011 от 23.10.2008 г., постановено по адм.д. № 11734/2008 г. на ВАС. Съдът е посочил, че не е спорно, че на 29.07.2008 г. служители на ответника са извършили действия по разрушаване и премахване на процесната сграда, както и, че за изграждане на постройката върху общинска земя на ищцата не е било учредявано право на строеж, че обектът е представлявал сграда, а не преместваемо съоръжение. Формиран е извод, че изградената постройка е била собственост на ответната община по силата на приращението. Според въззивния съд след като ищцата не е била собственик на постройката към момента на разрушаването й, тя не е претърпяла вреди от премахването, още повече че към този момент договорът за наем на общински терен е бил прекратен.
Прието е, че не е налице причинна връзка между разрушаването на сградата и неизпълнението на невлязлото в сила определение за спиране на заповедта за премахване, което впоследствие е отменено. Прието е също, че не е налице противоправност в действията по премахване на сградата, тъй като към момента на извършването им не е имало влязъл в сила акт, постановяващ спиране действието на заповедта.
С оглед на посоченото е изведен извод, че не е установено наличие на вреди за ищцата, причинна връзка между действия и бездействия на служители при ответника и твърдяните вреди, както и противоправност на действията и бездействията. Прието е, че не е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД – противоправно деяние; вреда; причинна връзка между вредата и деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Прието е също, че не може да се ангажира отговорността на ответника – Столична община да отговаря за претърпените от ищцата вреди. Според въззивния съд отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е само доколкото действия или бездействия на лицата, на които е възложил работа, са противоправни и са причинили вреда. Направен е извод за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е определил предмета на спора, съответно обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Въззивният съд е преценил всички събрани по делото доказателства и е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора. Както се посочи по-горе с решението съдът е приел, че не са установени елементите от фактическия състав на чл.49,авр.чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищцата имуществени вреди, представляващи стойност на сграда, изградена от ищцата към момента на събарянето – 29.07.2008 г. С обжалваното решение са изложени и мотиви по доводите на страните, които са от значение за решението по делото. Поради изложеното съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е поставен общо и хипотетично, и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че така формулиран въпросът не е правен. Същият не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Както се посочи по-горе въззивният съд в съответствие с трайната практика на ВКС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните от значение за решението, и е извел свои фактически и правни изводи по предмета на спора. Следователно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението, тъй като жалбоподателката не е обосновала самото основание – не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /редакцията на текста до изменението, обн. в Д.в.бр.86/2017 г./ по поставените въпроси от жалбоподателката В. Г. Г., чрез адв. С. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1041/05.05.2017 г. по гр.дело № 5276/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 3735/09.05.2016 г. по гр.дело № 12501/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на В. Г. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 41930 лв. по иска с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.07.2008 г. и разноски в размер на 2766.66 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения от В. Г. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 41930 лв. обезщетение за имуществени вреди от разрушаване на постройка, изградена от ищцата при неизпълнение от служители на ответника на определение от 28.07.2008 г., постановено по адм.дело № 3893/2008 г. на АССГ по касационна жалба вх. № 12293/11.07.2017 г., подадена от ищцата В. Г. Г., [населено място],[жк]– Л., [улица], чрез адв. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: