4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 12.10. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 317/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. В. от гр. Благоевград – чрез процесуалния му представител адв. П. П., срещу решение № 187 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 2989/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 16.11.2008 г. по гр. д. № 3997/2008 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от К. В. против „Д. застраховане” АД искове с правно основание чл.208 от КЗ за сумата 3 458.32 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 169.86 лв., като са присъдени разноски на ответника в размер на 112.56 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 625.93 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в резултат на неправилна преценка и тълкуване на събраните по делото доказателства решаващата инстанция е достигнала до необосновани изводи относно механизма на увреждане на застрахования лек автомобил и осъществяването на основанието по т.11.10 от Общите условия към застрахователния договор за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че съдът не е аргументирал наличието на умисъл в поведението на собственика на застрахованото превозно средство към момента на застрахователното събитие, предвиден в чл.211, ал.2 от КЗ като предпоставка за отказ от изплащане на дължимото обезщетение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, застъпвайки становище, че обжалваното решение съдържа произнасяне по „юридически значими въпроси”, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като значими са формулирани следните въпроси : 1. Налице ли са основания за освобождаване на застрахователя от отговорност при извършени непредпазливи /а не умишлени/ действия от страна на застрахования, довели до възникване на застрахователното събитие; 2. Следва ли съдът служебно, без изрично възражение на ответника, да констатира наличие на вина в поведението на ищеца и нейната форма при извършване на действията, довели до настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът по касационната жалба „Д. застраховане” АД – гр. София оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 18.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора против „Д. застраховане” АД обективно съединени искове с правно основание чл.208 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 3 458.32 лв., претендирано по договор за имуществена застраховка на лек автомобил „Б.” с рег. № Е 2635 АТ за причинени на автомобила вреди при настъпило на 01.09.2007 г. застрахователно събитие, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 169.86 лв. по съображения, че е осъществено предвиденото в т.11.10 от Общите условия към договора основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за покриване на вредите от събитието. След съвкупна преценка на депозираните от свидетелите К. и Е. показания, на съдържанието на писменото уведомление до застрахователя и на заключението на автотехническата експертиза по делото съдът е достигнал до извод, че хидравличният удар върху двигателя на застрахования автомобил, по повод на който се търси застрахователното обезщетение, е настъпил като последица от поведението на самия застрахован и несъобразяването му с конкретните пътни и метеорологични условия към момента на събитието. Въз основа на доказателствата е прието, че ищецът е управлявал автомобила по улично платно с неоттекла се след пороен дъжд вода с височина 30-40 см., което обстоятелство – според вещото лице – автоексперт, е създало предпоставки за навлизане на вода през предната решетка на автомобила и за възникване на хидравличния удар. При така възприетите констатации относно поведението на застрахования решаващата инстанция е приела, че искът за заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен поради възникнало в полза на застрахователя право на отказ от изплащане на дължимото обезщетение. Правото на отказ е обосновано с разпоредбата на чл.207, ал.2 от КЗ и с клаузата на т.11.10 от Общите условия към застрахователния договор, в която проникването на вода в двигателя на застрахования автомобил вследствие несъобразяване на водача с конкретните пътни и метеорологични условия е обявено изрично за основание, изключващо носенето на застрахователен риск от застрахователя и изплащането на застрахователно обезщетение за причинените на застрахования автомобил вреди.
Преценявайки съображенията, с които въззивният съд е аргументирал отхвърлянето на предявените от касатора осъдителни искове, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Според разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора по конкретното дело, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловил е правните изводи на съда и е от значение за изхода на делото. Формулираните от касатора материалноправни въпроси не могат да бъдат определени като значими и обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото изобщо не са били предмет на обсъждане от въззивния съд при формиране на решаващите му изводи по спорния предмет на делото. Отхвърлянето на иска по чл.208, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение е резултат от извода на съда за осъществяване на предвидено в клаузата на т.11.10 от Общите условия към договора за имуществена застраховка основание, освобождаващо ответника – застраховател от отговорност за репариране на вредите от настъпилото на 01.09.2007 г. застрахователно събитие. С клаузата на т.11.10 от Общите условия, съставляващи съгл. чл.298, ал.1 от ТЗ неразделна част от договора за застраховка, освобождаването на застрахователя от договорна отговорност за вреди е обвързано единствено и само с обективното несъобразяване на застрахования водач с конкретните пътни, метеорологични и други условия към момента на събитието, в резултат на които са произлезли вреди за застрахования лек автомобил. Умисълът в поведението на застрахования не е предвиден като предпоставка за възникване на правото на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и не е елемент от фактическия състав на разглежданото основание, релевирано от ответника чрез възражение срещу предявения иск. Именно поради отсъствието на правнорелевантно значение за спора, липсата на умисъл не е обсъждана от въззивната инстанция при преценката за осъществяване на предпоставките по т.11.10 от Общите условия, респ. за основателността на защитното възражение на застрахователя. Мотивите към обжалваното решение не съдържат произнасяне по въведените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси, което изключва тяхната значимост за изхода на делото и възможността те да обосноват приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради отсъствие на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 2989/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 187 от 23.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2989/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :