4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
С., 05.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1194/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. от [населено място] срещу решение № 21 от 20.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 998/2009 г. на Варненски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е обезсилено решение № 1803 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 2183/2008 г. на Варненски районен съд, 19-ти състав, в частта за отхвърляне на предявения от А. К. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.2 ЗЗД за унищожаване на договор за кредит за покупка на стоки от 24.11.2005 г. вследствие умишлено въвеждане в заблуждение на кредитополучателя от трето лице и е прекратено производството по същия иск поради неотстраняване на нередовности на исковата молба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната с касационната жалба част като се сочат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторката се позовава на незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за нередовност на исковата молба и за наличие на предпоставките на чл.100, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК /отм./ за последващото й връщане в частта относно иска с правно основание чл.29, ал.2 ЗЗД. Неправилността на решението е аргументирана и с твърдения за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на ангажирани с въззивната жалба доказателства.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания, поддържани по отношение на следния процесуалноправен въпрос : „Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с редовността на исковата молба и може ли съдът да дава указания извън посочените от ищеца обстоятелства и искания, които страната е преценила с оглед защитната си позиция и са извън установените в закона – чл.98 ГПК /отм./ и чл.198 ГПК /отм./”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение и са наведени твърдения за постановяването му в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, и в противоречие с практиката, обективирана в решението на първоинстанционния съд по същото дело, в решение № 585/23.06.2009 г. по гр. д. № 1833/2008 г. на ВКС и в определение № 357/30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 293/2009 г. на ВКС.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение състав на Варненски окръжен съд е обезсилил постановеното от Варненски районен съд решение по гр. д. № 2183/2008 г. и е прекратил производството по делото в частта относно предявения от А. А. К. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.2 ЗЗД – за унищожаване на сключен между страните договор за кредит за покупка на стоки от 24.11.2005 г. поради умишлено въвеждане в заблуждение на кредитополучателя от трето лице, след като е констатирал, че в предоставения по реда на чл.100, ал.1 във вр. с ал.3 ГПК /отм./ срок ищцата – жалбоподател не е отстранила указаните й от въззивната инстанция нередовности на сезиращата искова молба. Нередовностите на исковата молба са констатирани от въззивния съд в разпоредително заседание при постъпване на въззивната жалба, съобщени са надлежно на жалбоподателката и след установяване на неизпълнението им делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за да бъде постановено решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на делото в частта относно предявения с нередовната искова молба конститутивен иск по чл.29, ал.2 ЗЗД.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания.
С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос – за редовността на исковата молба и правомощията на въззивния съд по чл.100, ал.3 ГПК /отм./ в случаите, когато констатира несъответствие на исковата молба с изискванията на чл.98 ГПК /отм./, несъмнено е обуславящ за изхода на делото и като такъв отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол.
Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки.
Неоснователен е доводът на касаторката за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. С т.4 от цитираното тълкувателно решение са изяснени подробно правомощията на въззивния съд в случаите, когато този съд констатира нередовности на исковата молба, по повод на която е постановено обжалваното пред него първоинстанционно решение. В конкретния случай, съобразявайки задължителните указания в посоченото тълкувателно решение и действайки като втора инстанция по съществото на спора, съставът на Варненски окръжен съд е предоставил възможност на ищцата – жалбоподател А. К. да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл.98, б.”г” ГПК /отм./ като изложи ясно обстоятелствата, на които основава иска по чл.29, ал.2 ЗЗД. След като е преценил, че дадените указания не са изпълнени и дефектите на исковата молба не са поправени, въззивният съд е обезсилил атакуваното пред него решение и е прекратил производството по делото в частта относно предявения с нередовната искова молба иск. В съответствие с разясненията в т.7 от Тълкувателно решение № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС съдът се е произнесъл с решение, постановено след насрочване на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Извършената от въззивната инстанция преценка за нередовност на исковата молба и за последващо бездействие на ищеца по повод отстраняване на недостатъците й не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като евентуалната нейна незаконосъобразност би рефлектирала върху правилността на обжалваното решение, но е без значение за основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевантно за изхода на производството по чл.288 ГПК е съответствието на въззивното решение със сочената от касаторката задължителна практика на ВКС, което изключва възможността за допускане на решението до касационен контрол.
Недоказано е и твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на други съдилища по обусловилия изхода на делото процесуалноправен въпрос. Противоречивото произнасяне на първата и на въззивната инстанция в рамките на едно и също дело не обосновава допускане на касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание, в каквато насока са изричните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 585/23.06.2009 г. по гр. д. № 1833/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., е неотносимо към конкретното дело поради факта, че разрешава процесуалноправен въпрос относно предпоставките на чл.205 ГПК /отм./ за допускане на нови доказателства във въззивното производство, които не са били предмет на обсъждане от въззивния съд с оглед изхода на въззивното производство. Противоречива съдебна практика не се доказва и с представеното определение № 357/30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 293/2009 г. на ВКС, І г. о., тъй като даденото с него разрешение на въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.100, ал.3 ГПК /отм./ произтича от спецификите на разгледания казус и от съдържанието на конкретната искова молба, във връзка с която е образуваното делото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е релевирано бланкетно, а и не би могло да се приеме за съществуващо поради наличието на задължителна и на константна практика по релевантния за изхода на настоящото дело процесуалноправен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 21 от 20.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 998/2009 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :