1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
ГР. С., 18.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.05.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1387/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №5363/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Институт по системно инженерство и роботика при Б. / И. – Б./ с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „научен сътрудник, втора степен”, във филиала на И. в [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Твърди, че в противоречие с цитираната трайна практика на ВКС по реда на ГПК, отм. и решение по чл.290 от ГПК по гр.д. №1322/09 г. на трето гр. отделение са решени правните въпроси за задължението на работодателя да наложи дисциплинарното уволнение с мотивирана писмена заповед по чл.195 от КТ, така че работникът да знае конкретната причина за уволнението / р. №364/07 г. на ВКС, трето гр. отд./, както и да изиска и приеме преди налагане на наказанието обяснения от работника във връзка с нарушенията, индивидуализирани по време и място на извършване. Според касаторката въпросът за начина на изменение на мястото на работа / твърди, че в случая мястото й на работа е изменено едностранно от работодателя, без с нея да е сключено допълнително споразумение/, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като „съдът не е взел предвид и преценил всички факти и обстоятелства по делото”.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за изпълнението на задълженията на работодателя да изиска преди уволнението обяснения от служителката за конкретните нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено наказанието и да мотивира заповедта за уволнение съобр. чл.195 от КТ. Ищцата – въззивник не е оспорила с въззивната жалба конкретно изводите на първоинст. съд по приложението на чл.193 и 195 от КТ, затова и на осн. чл.269, ал.2 ГПК въззивният съд не е извършил отново подробна проверка за спазването им, а кратко е констатирал, че при извършване на уволнението са спазени изискванията на закона, вкл. императивните процедурни норми на чл.193, 194 и 195 КТ.. Първоинстанционният съд е приел и от данните по делото е видно, че наказанието е наложено с подробно мотивирана писмена заповед, в която са описани от фактическа страна нарушенията на тр. дисциплина – системно неявяване на ищцата на работа в секцията на И. в [населено място] на посочените дати. Първоинстанционният съд е приел още – и това не е оспорено от ищцата като въззивник, че преди уволнението са й поискани обяснения за нарушенията, но тя е отказала да ги даде – чл.193, ал.3 от КТ. Така не се установява противоречие по първите два въпроса между въззивното решение и ръководната и трайна практика на ВКС по приложението на чл.193 и 195 от КТ .
Третият въпрос не е поставен в контекста на специфичното по цел и предпоставки основание на чл.280, ал.1,т.3 от КТ, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. В. съд е приел, че изменението на тр. договор на страните относно мястото на работа на ищцата е извършено съобразно изискванията на чл.119 КТ. Спазена е писмената форма за действителност като съгласието на страните е постигнато със съвпадащи насрещни волеизявления: писмено искане на ищцата до директора на ответника да бъде променено мястото й на работа от секцията на института в [населено място] в секцията на института в [населено място] и заповед на директора на ответника за преместване на ищцата в секцията в [населено място], заедно с щатната бройка за длъжността й. Приетото по въпроса от ГС съответства на трайната и ръководна практика на ВКС / напр. р. по гр.д. №570/2000 г. на трето г.о., по гр.д. № 1539/10 г. на трето г.о., в които е прието, че тр. договор се изменя със съвпадащи волеизявления на страните за промяната, направени в задължителната писмена форма/.
Според цитираното ТР №1/10 г. въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 КТ при непълен, неясен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по зададения въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при нови обществени условия и законодателство. Тези предпоставки касаторката не твърди и не установява. Позовава се на неправилност на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК, за която ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.281,т.3 от ГПК са различни от тези по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г. К. не е установила наличие на някое от последните, поради което ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №5363/12 г. от 16.10.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: