Определение №622 от 42703 по ч.пр. дело №2283/2283 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

Гр.София, 29.11.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2283/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2, изр. 3 ГПК, вр. чл. 2 ал. 4 от МК за арест на кораби /1999 г./.
Подадена е частна касационна жалба от процесуалния представител на Ю. ЕРГАСИАС АД [населено място], Гърция – адв. Я., против определение № 569/10.09.2016 г. по в.ч.т.д. № 524/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд. С него, след отмяна на определение № 2742 от 18.08.2016 г. по ч.т.д.№ 1204/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната му част, е допуснато обезпечение в полза на ЕТ Х. – Н. Х. [населено място] на бъдещите му искове против КАЛИРОЙ НАВИГЕЙШЕН КАМПЪНИ Л. – [населено място], М. за заплащане на агентийски услуги на м/к А. К, както следва: за дисбурсмент – 23 218 евро, за допълнителни агентийски услуги – 7 683 евро и 232.80 лв., за предоставени от агента парични средства за издръжка на екипажа /снабдяване с продукти/ за периода от м.09.2015 г. до м.08.2016 г. – 43 700 евро и 1 600 лв., чрез арест на м/к А. К, плаващ под флага на М., надлежно индивидуализиран, находящ се в кей на Пристанище Б. – КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ [населено място].
В жалбата се излага, че определението е неправилно – процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано. Бъдещият иск не е допустим и вероятно основателен и за молителя липсва обезпечителна нужда. Корабният агент не е процесуалноправно и материалноправно легитимиран от свое име да претендира права на трети лица – доставчици на храна, провизии, вода и др. за М/К А. К и не може да води иск срещу корабособственика, освен ако претендира собственото си агентийско възнаграждение. Всички обичайни дейности, описани в представените по делото дисбурсменти, относно сумите 43 700 евро и 1 600 лв., са извършени от името и за сметка на корабособственика и касаят негови отношения с трети лица. Освен това липсват убедителни писмени доказателства за извършените доставки и точната им стойност. На последно място, според договора между страните, на агента е било възложено само линейно агентиране в България – по отношение на контейнерни и ро-ро превози, каквито по делото няма данни да са извършвани, а договорът очевидно се отнасял до други кораби на същия корабособственик. По тези съображения се моли определението да бъде отменено, както и да се потвърди първоинстанционното определение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение по следните, обуславящи резултата по конкретното дело, правни въпроси:
1. Може ли съдът да се произнесе по молба, с която се предявяват чужди права, без да е изрично предвидена процесуална субституция;
2. Относно материалноправната легитимация на корабния агент;
3. Допустимо ли е допускането на обезпечение на бъдещ иск при липса на предвидена в закона процесуална субституция в полза на корабен агент, която влече липса на активна процесуалноправна легитимация.
Твърди се, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д.№ 3306/2013 г. на ІV ГО. По втория въпрос се сочи, че е разрешен в противоречие със съдебната практика – решение № 1100/03.12.2013 г. по т.д.№ 1188/2013 г. на В., ТО, 3 с-в и решение № 3760/31.03.2008 г. по адм.д.№ 196/2008 г. на ВАС, а по третия – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба ЕТ Х. – Н. Х. [населено място], чрез пълномощника си адв. Н., с писмен отговор изразява становище, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.396 ал.1 ГПК. По спора относно процесуалната легитимация на жалбоподателя, съдът съобразява указанията на ТР № 6/2013 г. от 14.03.14 год., т.6, като приема, че същият представлява трето лице, чиито права са засегнати от наложената обезпечителна мярка.
С оглед горното, частната касационна жалба е допустима.
За да намери искането по чл.364а от К. за арестуване на м/к А. К, плаващ под флага на М., за основателно, съставът на въззивния съд, след като е очертал предмета на производството въз основа на обстоятелствата, въведени с молбата и с частната жалба, е приел следното: Бъдещите искови претенции са за заплащане на уговорено агентско възнаграждение и дисбурсмент във връзка с престоя на кораба в Пристанище Б. – КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ ЕАД [населено място], съгласно представена по делото дисбурсментска сметка. Същите са допустими, както и вероятно основателни. Дисбурсментската сметка, придружена със списък на документите към нея /също приложени по делото/, е приета, подписана и одобрена от корабособственика на 31.08.2016 год. Исковите претенции имат характеристиките на морски иск по см. на чл.3 ал.2 вр. чл.1 /1/, б. /p/ и /r/ от Международната конвенция за арест на кораби, в сила за РБ, считано от 14.09.2011 г. Корабособственик и надлежен ответник по тях е КАЛИРОЙ НАВИГЕЙШЕН КАМПЪНИ Л. – чуждестранно лице без имущество на територията на РБ. Последното обуславя и нуждата на молителя от налагане на особената обезпечителна мярка по К., доколкото при вероятното напускане на пристанището на м/к А. К, за него ще бъде невъзможно или ще бъде затруднен да упражни правата си по бъдещото решение.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно, по следните съображения:
Въпросите, поставени за разглеждане пред ВКС в хипотезата на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК, са относно допустимостта и вероятната основателност на обезпечените искове, но изцяло с оглед легитимацията на бъдещия ищец в качеството му на корабен агент. Първият въпрос няма значение за изхода по конкретното дело, съобразно общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Хипотезата му /че се предявяват за защита чужди права, без да е предвидена процесуална субституция/ не съответства на фактите по делото, така, както са възприети от съда. Той е формирал обоснован извод, с оглед изложените обстоятелства и представените доказателства, че именно в полза на молителя – бъдещ ищец са възникнали вземанията, обективирани в съответната дисбурсментска сметка. Вторият въпрос – за материалноправната легитимация на корабния агент, е твърде общо /и съответно ненадлежно/ формулиран. Дори да бъде конкретизиран от съда, спрямо него отсъстват допълнителните условия, на които жалбоподателят се позовава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. На първо място, посоченото решение на ВАС не попада в съдържанието „практика на съдилищата”, изяснено с приемането на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. На следващо – цитираното решение на В. не е относимо към активната, а към пасивната легитимация на корабния агент, поради което и не може да се приеме, че е формулиран правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Третият въпрос е вариант на първия, при липса на каквито и да било данни по делото, че чрез предявяване на бъдещите искове и молбата за обезпечаването им се цели защита на чужди материални права. Тези доводи произтичат изцяло от интерпретацията на фактите от страна на частния жалбоподател, при това правена от него в качеството му на трето по отношение на материалноправния спор лице.
При липса на изискуемите законови предпоставки за допускане до разглеждане по същество на частната касационна жалба, исканият достъп до касация следва да бъде отречен.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 569/10.09.2016 г. по в.ч.т.д. № 524/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top