4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
гр. София, 31.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.10 , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1259/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение № 272 от 01.02.2017 г. на САС по гр.д. №5236/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 5156/2015 г. на СГС, VІ-15 с-в и е, с което е уважен искът на [фирма]- [населено място] срещу касатора за сумата от 33 731,59 лева-незаплатена цена за осъществен от страна обществен превоз за м.07 и м.08. 2012 г. по автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1074/24.10.2007 г., както и сумата от 58 467,68 лева-лихва-обезщетение за забава в плащането за периода: 21.08.12 г.-28.07.15 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.Претендира разноски в размер на 1659,59 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от страна на [фирма]- [населено място] срещу касатора СО, съставът на въззивния съд се е основал на съдържанието на уговорките в сключения между страните договор № РД-56-1074/24.10.2007 г., сключен по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници, след проведена конкурсна процедура по посочените в цитирания нормативен акт критерии, вкл. и предложени цени и социални облекчения. Изхождайки от съдържанието на уговорката в чл.5 ал.3,т.1 от договора, решаващият спора въззивен състав е зачел действието на договорената в този текст възможност за автоматична промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишната инфлация. До тези изводи, основани на действителната воля на страните в договора и с оглед неоспорения факт на неговото изпълнение от страна на превозвача, съдът по пътя на тълкуването му по правилата на чл.20 ЗЗД е достигнал до извода за наличие на основание за присъждане на претендираната от ищеца надбавка върху първоначално договорената цена. като дължима за осъществения през тази година превоз на пътници от страна на ищеца по линия №74 от общинската транспортна схема на Столична община. Съдът е изложил мотиви, защо счита възражението за погасителна давност от страна на ответника-възложител по договора за превоз за неоснователно: вземането е периодично и се погасява с кратката три годишна давност по чл.111б „В“ ЗЗД, но този срок не е изтекъл от датана на възникване на вземанията за възнаграждение за месеците юли и август 2012 г., съответно с падежи на 20 то число на съответния следващ месец до датата на депозиране на ИМ в съда-29.07.2015 г.. По изложените съображения искът е уважен със законните последици, ведно с акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правен въпрос е формулиран : налице ли е основание за присъждане на претендираната надбавка върху цената по договора, съгласно конкретната уговорка в чл.5 ал.3,т.1 от процесния договор. Така формулираният въпрос, обаче, не е се явява правен такъв/т.е. по тълкуването на нормативна разпоредба и прилагането на общозадължителна правна норма , съдържаща се в нея/, а е фактически, тъй като е в зависимост от конкретен факт-съдържанието на спорния договор. Въпросът за надбавката за цената на превозите за 2008 г., който също се повдига в цит. изложение, не касае процесния спор, с предмет допълнително възнаграждение/цена на превоз за м.м. 07 и 08.2012 г./. Отделно от това не се и обосновава противоречието с казуалната съдебна практика, приложена от касатора: посоченаните решения на САС по т.д. №3367/13 , по т.д. № 434/14 и по т.д. №5095/ 15 имат за предмет цената за първата година на изпълнение-2008 г., в която е и сключен самият договор по реда на ЗОП , поради което и в тях е прието,че за тази година не се прилага процесната клауза за индексиране на определената от страните първоначална цена. Следователно не се доказва да е налице хипотезата по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1659,59 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед приложения банков документ за извършено плащане
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 01.02.2017 г. на САС по гр.д. №5236/2016 г..
ОСЪЖДА Столична община- [населено място] да заплати на [фирма]- [населено място] разноски в размер на 1659,59 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.