О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
ГР. София, 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №527/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на О. В. срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №901/09 г., с което е уважен предявеният от И. Л. срещу касатора установителен иск по чл.415 от ГПК,като е признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, ведно с мораторната и законна лихва, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 и 3 от КТ, на които се позовава касаторът. Сочи, че материалноправният въпрос за характера и последиците от сключения между страните консултантски договор е от значение за точното прилагане на закона и е решен в противоречие с опр. №24/08 г. на ВКС и решение на АС – Варна № 53/08 г., без данни за влизане в сила
Въпросът е от значение за спора – за да уважи иска въззивният съд е приел, че сключеният между страните консултантски договор от 19.01.06 г. е с характер на поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД; ответникът – доверител, наречен в договора възложител, дължи на довереника – ищец, наречен консултант, уговореното възнаграждение за извършените по договора правни действия.
Конкретното съдържание на наречения „консултантски” договор определя правната му характеристика, както е възразил в отговора си и ответникът. Затова квалифицирането на договор със същото наименование като такъв за изработка в определението на ВКС №24/08 г. и решение №53/08 г. на ВнАС не сочи на противоречиво решаване на въпроса. Освен това, основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК се обосновава с влезли в сила решения /с които съдът се произнася по съществото на спора/, но не и с постановени по реда на чл.288 от ГПК определения по предварителния въпрос за допускане на обжалването – ТР №1/10 г.
Не е обосновано и значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК- договорите за поръчка и за изработка са ясно разграничени в закона и трайната съдебната практика. Не се сочи необходимост от промяната й при променени обществени условия, нито е необходимо тълкуване на закона за изясняването на характера и последиците на договора между страните .
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №901/09 г. от 6.12.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: