ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№622
София. 25.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, II търговско отделение в закрито заседание на 24.09.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търговско дело № 488/2009 год. и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 161/27.10.2008 год. по т. дело № 281/2008 год. Варненският апелативен съд е отменил решение № 18/14.04.2007 год. по гр. д. № 271/2006 год. на Разградския окръжен съд в отхвърлителната му част за разликата от 21 369,60 лв. до 41 748,66 лв. Вместо него е постановил друго, с което осъжда „Лудогорие“ О. гр. Р. да заплати на „Г. и. груп“ АД гр. Б. е поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 42/06.03.2009 год.) сумата 20 379,06 лв., представляваща обезщетение по направени разходи за отстраняване на скрити дефекти при изпълнение на СМР в гаранционния срок по договор от 16.03.2003 год. на обект: хотел „Хелена бийч“, к. к. „Слънчев бряг“, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 20.04.2006 год. до окончателното й плащане, и съдебни разноски в размер на 2 091,26 лв. направени във всички инстанции.
Решение № 18/14.04.2007 год. по гр. д. № 271/2006 год. на Разградския окръжен съд в останалата му част за разликата от 41 748,66 лв. до размера на 46 759,71 лв. е оставено в сила.
С оплаквания за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, решението на въззивния съд в осъдителната му част се обжалва от „Лудогорие“ О. гр. Р. и към жалбата съгласно чл. 284 ал. III т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. I т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – „Лудогорие“ О. гр. Р., е подал отговор на жалбата, като заявява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на същата, а по същество счита, че тя е неоснователна.
ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е постановил решението си след като ВКС състав на II т. о., с решение № 148/16.06.2008 год. по т. дело № 756/2007 год. е отменил решение № 129/19.07.2007 год. по т. дело № 216/2007 год. на Варненския апелативен съд в частта за отхвърлената сума над 21 369,60 лв. до 46 759,71 лв. и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото възззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил главен изпълнител на обект: хотел „Хелена бийч“ в к. к. „Слънчев бряг“, с възложител „Булимпекс“ АД, и подизпълнител ответното дружество“Лудогорие“ О. от гр. Р.. След извършване на договорените СМР в минималните гаранционни срокове по Наредба № 2/2003 год. от инвеститора са били констатирани дефекти при изпълнението за което ответникът е бил уведомен от ищеца — главен изпълнител, след получаване от последния на писмо изпратено му от инвеститора. Ответникът не е оспорил съставените констативни протоколи, за които е получил покана за участие при съставянето им. При определяне на обема и стойността на констатираните дефекти са взети предвид само тези които са били предмет на договор от 16.03.2003 год., сключен между ищеца и ответника в качеството им на главен изпълнител и подизпълнител, а останалите констатирани дефектни СМР, които не са били предмет на този договор, са приети за неотносими към спора.
От констативен протокол, съставен на 24.10.2005 год., е прието за установено, че ищецът е отстранил дефектите допуснати от ответника при изпълнение на строително монтажни работи, стойността на които възлиза на 20 379,06 лв. според заключението на експертизата, а установената фактическа обстановка е мотивирала въззивния съд да уважи иска в този размер.
Съгласно чл. 280 ал. Т т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за задължението и отговорността на изпълнителя /подизпълнителя/ в рамките на гаранционния срок по Наредба № 2/2003 год. при установено дефектно изпълнение на СМР, но само този факт не е достатъчен за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение – необходимо е както бе посочено и по-горе въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът по който се е произнесъл съдът не може да наложи извод за наличие на хипотезата на чл. 280 ал. I т. 3 от ГПК.
В процесния случай не се касае до неяснота на закона което да налага неговото тълкуване, не се касае до произнасяне по въпрос по който липсва съдебна практика, а постановявянето на обжалвания съдебен акт се свързва с преценка от страна на съда на конкретната фактическа
обстановка обосноваваща се от доказателствата по делото и направените въз основа на нея правни изводи.
Водим от горното, състав на II търговско отделение на
ВКС,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161/27.10.2008 год. по т. дело № 281/2008 год. на Варненския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: