О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 15.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1835/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция по заетостта – София,чрез процесуалния представител юриск.В.Р. срещу решение от 20.01.2016 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 7534/2015 год.,с което е прогласено за нищожно решение № ІІ-74-307/ 03.03.2015 год.по гр.д.№ 19412/2009 год. на Софийски районен съд,с което Агенция по заетостта при МТСП е осъдена да заплати на Д. И. Д. на основание чл.104,ал.1 ЗДСл сумата 3 300 лв.,представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,ведно със законната лихва от 6.04.2009 год.до окончателното изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от 5 600 лв.искът е отхвърлен.Делото е изпратено на Административен съд – Русе за разглеждане на спора по същество.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на чл.270,ал.1 и ал.3 ГПК и по конкретно прогласяване нищожност на решение поради неподведомственост,без да се разгледа по същия ред допустимостта на иска за обезщетение по чл.104,ал.1 ЗДСл.Позовава се на решение по адм.д.№ 2788/2008 год. на ВАС,решение по гр.д.№ 3741/2007 год. на ВКС,ІІІ г.о. и определение по т.д.№ 594/2011 год. на ВКС.
Ответната страна Д. И. Д. ,чрез пълномощника си адв.Т.Б. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да прогласи за нищожно първоинстанционното решение,като постановено от некомпетентен орган, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.125,ал.1,т.5 АПК,според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, т.е.претенциите,свързани с правото на държавния служител да иска отстраняване неблагоприятните последици от уволнението,се разглеждат по реда на съдебно-административния контрол по същия ред,установен за обжалване на административните актове.Взела е предвид и разрешението дадено в т.6 от ТП № 2/19.05.2015 год. по т.д.№ 2/2014 год. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, съобразно което правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, поради което и в двете хипотези – тази на чл.104 и следващите и тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.И тъй като в случая предявеният иск по чл.104,ал.1 ЗДСл е такъв по глава шеста от ЗДСл и се основава на незаконосъобразен акт на длъжностно лице – Заповед № 399/27.06.2006 год. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта,отменена като незаконосъобразна по съдебен ред с влязло в сила решение,то компетентен да се произнесе по съществото на спора по реда на АПК е съответния административен съд.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-ТР на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или ПП на ВС,както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,според която до влизането в сила на АПК в частта му за съдебното обжалване – 1.03.2007 г., Законът за държавния служител регламентира процесуалния ред за разглеждане на споровете за обезщетения за имуществени вреди след отмяна като незаконосъобразен на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.125 ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.С влизането в сила на АПК е въведено принципно ново положение, според което компетентни да разглеждат споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са административните съдилища, на които са подведомствени всички дела по искания с посочения предмет /чл.128,ал.1,т.5 АПК/.Иск за обезщетение може да се предяви самостоятелно след отмяната на административния акт или заедно с неговото оспорване до приключване на първото заседание по делото./чл.204,ал.1 и ал.2 АПК/ С това законодателно решение се реализира принципът на процесуална икономия в административния процес и се осигурява по-адекватна защита на лицата, адресати на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като се спестява неудобството от воденето на две производства – по оспорване на административния акт и по реализиране отговорността на административния орган за заплащане на обезщетение.В настоящия случай предмет на иска за обезщетение, са вземания за имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял като пряка и непосредствена последица от признатото за незаконосъобразно дисциплинарно наказание.Изводите на съда са съобразени със законовите разпоредби /чл.128,ал.1,т.5,чл.203 и чл.204 АПК/,а именно – всички искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове са изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища и компетентни да ги разгледат са административните съдилища.Първоинстанционното решение е недопустимо,като постановено от граждански съд извън неговата компетентност.Без значение в случая е дали решението е недопустимо или е прогласено за нищожно,тъй като въззивният съд е изпратил делото на надлежния компетентен съд за разглеждане спора по същество,прилагайки правилно разпоредбата на чл.270,ал.3,изр.2 ГПК.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2016 г. постановено по гр.д.№ 7534/2015 г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІV Б състав.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта – София да заплати на Д. И. Д. , ЕГН [ЕГН] , разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: