2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 02.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1135/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. А. от [населено място] срещу решение №466 от 27.10.2014г по гр.д № 635/2014г, на Пазарджишки окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 07.03.2013г по гр.д 1098/2012г на Районен съд гр. Велинград , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради закриване на част от предприятието .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , правен въпрос не е формулиран изрично. Като правен въпрос защитата възприема решаващите мотиви на въззивния съд , че е налице основанието по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ , при положение че в заповедта невярно е посочено основание по чл. 328 ал.1 т.1 КТ , а в действителност се касае за съкращение в щата .Изтъква се противоречие с практика ВКС , сочи се опр. №1229/2012 по гр.д № 668/2012г , ІV г.о на ВКС
Ответникът по жалбата [община] е заявил писмен отговор. Сочените в изложението доводи са ирелевантни към изискванията на чл. 280,ал.1ГПК, които не са изпълнени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Посочване на правния въпрос чрез оспорване на буквално цитираните фактически и правни изводи на въззивния съд не представлява негово формулиране по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК При решаващата си дейност съдът дава разрешение на множество процесуални и материалноправни въпроси , а задача на касатора в изложението е да посочи ясно и точно по кой от тях счита ,че е дадено разрешение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. След като в изложението са цитирани буквално решаващите мотиви на въззивния съд , единствения довод за защитата е , че посоченото в заповедта основание по чл. 328 ал.1 т.1 КТ е невярно и поради това уволнението на ищцата е следвало да бъде отменено. Съдът действително е приел за осъществено закриване на част от предприятието – една структурна единица ,част от цялостната структура на общинската администрация в ответната община и тъй като последната в случая е „предприятие” по смисъла на чл. 328 КТ , а закритото звено е част от нея , касае се за фактическото основание по чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ . Съдът е констатирал също така , че съответното на фактите основание е било посочено от работодателя още с предизвестието – извършва се закриване на „Общинска служба за социални услуги”,чиито директор е била ищцата , но както в предизвестието ,така и в заповедта за уволнение погрешно като квалификация е наведен текста на чл. 328 ал.1 т.1 КТ.
Разбирането на въззивния съд ,че уволнението не е незаконно единствено поради това несъответно цитиране на норма ,при положение че фактическите обстоятелства са били съответно изтъкнати от работодателя , съответства на установената практика на ВКС и не в противоречие с нея . Правен въпрос в изложението не е ясно формулиран ,а липсва и обосновка по втория довод на касаторката , че в случая се касае за съкращение в щата ( чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ КТ ) и не е налице закриване на част , или цялото „предприятие”. По въпроса за отграничаване различните хипотези в чл. 328 ал.1 КТ има трайна практиката на ВКС . Изяснени са признаците им , от значение при спор във връзка с реалния характер на съкращението по чл. 328 ал.1 т.2 КТ , или във връзка със задължението да се извърши подбор .Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и то е реално,когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Реално е закриването на една структура като част от общинската администрация ,когато дейността й занапред няма да се осъществява от администрацията , а от новосъздадено общинско предприятие по реда на чл.52 от Закона общинската собственост, със съответния предмет на дейност.Обжалваното въззивно решение е в съответствие, а не в противоречие с установената практика по този въпрос .
Защитата не е формулирала въпрос , по който въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Доводите в изложението за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са подкрепени с прилагането на определение №1229/2012 ІV г.о на ВКС , което е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не съставлява практика на ВКС. Освен това , в мотивите на определението са посочени обобщено признаците на състава по чл.328 ал.1 т.1 КТ , но те се изтъкват неотносимо и без връзка с решеващите съображения на въззивния съд по настоящето дело , приел за основание на настоящето уволнение друга хипотеза.
На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят 250 лева възнаграждение ,за защита пред настоящата инстанция .
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №466 от 27.10.2014г по гр.д № 635/2014г, на Пазарджишки окръжен съд
Осъжда Ю. М. А. от [населено място] да заплати на [община] сумата 250 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .