4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№623
София.05.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело №1006/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. П. с ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на майка си В. П., от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. Н., срещу решение № 2366 от 21.12.2013 г. по гр.д. № 3750/2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 23.04.2013 г. по гр.д. № 1377/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 03.11.2011 г. ПТП за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на чл.52, чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.65 от ЗДвП. По съображения изложени в нея се иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски по делото.
Искането за допускане на касационно разглеждане е основано на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, както и с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.65 ЗДвП, като се твърди, че в резултат на неправилното им приложения, съответно незачитане на задължението на водача на МПС, се е стигнало до присъждане на обезщетение в занижен размер и до неоснователното му намаляване. Поддържа се и допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, с позоваване на постановеното по реда на новия ГПК решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация – ЗК [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, препращайки към мотивите на Софийски градски съд. По отношение на размера на претендираното обезщетение въззивният съд е съобразил задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/68 г. С оглед конкретното увреждане на ищеца в резултат на произшествието, съставляващо лека телесна повреда, при сравнително кратък възстановителен период и пълно възстановяване, при отчитане възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия в страната, въззивният съд е приел, че дори и обезщетение от 15 000 лв./по-нисък от определения от първата инстанция общ размер – преди приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД/ би компенсирало понесените болки и страданията. С оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя е счетено обаче, че следва да се потвърди първоинстанционното решение, постановено след отчитане съпричиняване на вредоносния резултат в размер на ?. Становището на въззивната инстанция за потвърждаване на изводите на Софийски градски съд по приложимостта на чл.51, ал.2 ЗЗД са основани на установения по безспорен начин механизъм на произшествието и предприетото от непълнолетния ищец пресичане на пътното платно пред спрял автобус и то при наличие в близост на пешеходна пътека.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД безспорно е значим за делото, но не е налице никоя от поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, преценката на решаващия състав относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, е израз на възложената на въззивната инстанция правораздавателна компетентност за произнасяне по съществото на спора и именно в нейните рамки, са съобразени релевантните факти, като липсват данни за незачитане на общите критерии при прилагане на законоустановения принцип за справедливост, съгласно ППВС № 4 от 1968 г.
Като недоказано следва да се прецени твърдението на касатора за отклонение от практиката на ВКС, създадена при действието на новия ГПК. Изразеното в решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ІІ т.о. становище за детерминиране на критерия за справедливост и от съществуващата в страната конюнктура, и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество, принципно е съобразено от въззивната инстанция, независимо от липсата на подробни мотиви. От друга страна, следва да се има предвид, че цитираното решение е постановено при различна фактическа обстановка и затова не би могло да се приеме твърдението на касатора за противоречиво разрешаване на въпроса за общите критерии за справедливост.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясни разпоредби, което да налага тълкуването им, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и липсва основание да се приеме, че се налага даването на нови правни разрешения по приложението на тази норма, или изоставяне на вече дадени разрешения.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.65 от ЗДвП касаторът не е формулирал изрично въпроси, попадащи в приложното поле на касационно обжалване, а мотивите в тази част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са относими изцяло към поддържаното в жалбата основание за касиране. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, преценката по правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2366 от 21.12.2013 г. по гр.д. № 3750/2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: