2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 02.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 1844/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от И. В. Д. срещу решение №206 от 02.12.2014г по гр.дело № 507/2014г.на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 29.08.2014г по гр.д. №123/2014г на Окръжен съд Търговище . Срещу касатора е уважен иск да върне получена в заем сума от 40 000 лева ,за която въпреки наличието на писмен договор за заем и наличието на предвидените между страните документи , които според уговореното ще удостоверят получаване на сумата , ответникът е оспорвал реално получаване.
В изложение са поставени два въпроса ,първият от които е дали фактът на предаване на сумата при договор по чл. 240 ЗЗД , ако тя е на стойност над 15 000 лева и договорът е сключен след приемането на Закона за ограничаване на плащанията в брой ( ДВ бр.16/2011г),не подлежи на доказване само чрез представяне на писмено доказателство за банков превод, при спазване на ограничението по чл. 3 ал.1 т.1 ЗОПБ. Въззивният съд е приел ,че нарушаването на забраната по този закон няма отношение към действителността на сключения договор,но така се игнорира императивна норма .Цитираният закон е създаден и с цел доказване на плащания в приложното му поле ,поради това въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , основание по чл. 280 ал.1, т.3 ГПК. Вторият въпрос е, извън случаите на приложното поле на ЗОПБ към чл. 240 ЗЗД ,може ли съда да приеме за доказан факта на предаване на заеманата сума само на базата на частен диспозитивен или свидетестващ документ ,подписан от заемополучателя .Въпросът е решаван противоречиво , сочат се решения №57/2013 по гр.д № 354/2012г ІV г.о и реш. № 20 от 2011г по гр.д № 620/2010г ІV г.о на ВКС , и двете по реда на чл. 290 ГПК
В отговор ответницата по жалбата Д. А. М. оспорва първият от въпросите като правно несъстоятелен ,а вторият като доказателствен, по които няма противоречива практика и изтъкваното противоречие не е обосновано , предвид приложените решения на ВКС . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът в изложението , формулиран на първо място, не отговаря на специалното изискване в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за формулиране на правен въпрос ,който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , както бе разяснено съдържанието на посоченото основание – т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. ,ОСГТК на ВКС. Формулирият въпрос няма връзка с приложното поле на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като изразява теза да бъдат ревизирани, или пренебрегнати принципни положения,правила и норми от уредбата на доказателствения процес , съдържащи се в разпоредбите на гл.ХІV, раздел ІV от ГПК , поради приемането на закон , който няма отношение към тях. Законът за ограничаване на плащанията в брой ( ДВ бр.16/2011г) не съдържа уредба относно доказателствената сила на документите , по смисъла на чл.178 ГПК ,спрямо същата , при съдебен спор, съдът прилага правилата на ГПК , което въззивният съд е сторил в съответствие с установената практика.
Тезата на касатора , изразена чрез втория поставен въпрос , е неясна. Неясен е и самият въпрос , като правно съдържание.Доказателственото значение на частните документи е широка правна проблематика .От значение е включително това дали документите са свидетелстващи или диспозитивни , като в един документ могат да се обективират както диспозитивни , така и свидетестващи изявления на неговия издател , включително ако последният го издава като заемополучател. В зависимост от съдържанието на документите – един или няколко , в зависимост от качеството на лицата , които са ги издали , в зависимост от съдържанието на изявеното , съдът прави извод по фактите , след като обсъди и тези доказателства във връзка с останалите и като съобрази правилата в чл. 178 и сл. ГПК. Всички доказателства за релевантните факти по делото,какъвто факт е получаването на уговорената в заем парична сума – договори , частни писмени документи и пр. ,се обсъждат във взаимна връзка , като диспозитивните изявления на издателите на документите – страни по заемното правоотношение, също така се тълкуват.
По този начин е подходил въззивният съд при формиране на решаващите си изводи по делото , а от изложението не става ясно защо касаторът счита , че анотираните отговори на правен въпрос по цитираните две решения от практиката на ВКС (решения №57/2013 по гр.д № 354/2012г ІV г.о и реш. № 20 от 2011г по гр.д № 620/2010г ІV г.о на ВКС по чл. 290 ГПК ) са отговори на въпроса , който е формулирал в своето изложение . Липсва обосновка .Неясно е къде защитата съзира противоречието между двете приложени решения на ВКС (доколкото изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ) или къде е противоречието между тези решения и въззивното решение, което обжалва.
Ответницата в производството е направила разноски в размер на 2100 лева , които следва да й се присъдят .
Ето защо Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №206 от 02.12.2014г по гр.дело № 507/2014г.на Варненски апелативен съд
Осъжда [фирма] със седалище [населено място], представлявано от И. В. Д. да заплати на Д. А. М. от [населено място] сумата 2100 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .