О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 624/07.12.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова гр. д. № 5471 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 78/ 14.07.2015 г. по гр. д. № 130/ 2015 г, с което Разградски окръжен съд отменя решение № 65/ 26.03.2015 г. по гр. д. № 1/ 2015 г. на Разградски районен съд и признава за установено по отношение на [община], че Ю. А. К. по придобивна давност е собственик на една нива в землището на [населено място].
Решението се обжалва от Общината с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос, подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, който към влизане в сила на ЗСПЗЗ се намира извън регулация и може ли този имот да се придобие по давност. К. счита, че въпросът обуславя въззивното решение и е разрешен в противоречие с решение № 120/ 30.03.2011 г. по гр. д. № 462/ 2010 г. на ВКС, ГК, I-во ГО (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касационното оплакване е, че е постановено в нарушение на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ответникът по касация Ю. А. К. възразява решението да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че въпросът касаторът не е формулирал конкретно и ясно. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата има допустим предмет – въззивното решение е по установителен иск за собственост. Подадена е от легитимирана страна – ответникът, срещу когото искът е уважен. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба отговаря на всички условия за редовност и за допустимост, но касационният контрол не следва да бъде допуснат. Материалноправният въпрос е формулиран конкретно и ясно. Той обуславя решението, но допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК липсва. Съображенията за това са следните:
В. съд е приел, че процесният имот е изключен от регулация и за него не е отредена съответната кадастрална основа с плана на [населено място] от 1930 г. По разписния лист като негов собственик е записан дядото на ответника по касация. С влизане в сила на регулационния и кадастрален план на [населено място] от 1972 г. като собственик е записан бащата на ответника по касация. В този имот се е намирало неговото жилище и имотът е бил използван като дворно място. След смъртта на бащата през 1984 г. братята и сестрите на ответника по касация не са виждани в имота. Сградата на жилището е разрушена, а имотът ползва само ответникът по касация.
При тези доказателства въззивният съд е съобразил, че за да включи имота в приложното поле на ЗСПЗЗ и да приеме, че към влизане в сила на закона той е недопустим обект на придобивна давност пред вид забраната на чл. 86 ЗС (първоначална редакция на текста), е недостатъчно установеното обстоятелство, че той се намира извън регулационния план на населеното място. В такъв смисъл е било първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен. За да го отмени и да уважи иска, въззивният съд е съобразил, че не всички земи, които се намират в регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански постройки или пък ползвани като дворни места остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/ 61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да бъдат причислени към държавния жилищен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица не са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/ 26.06.1964 г. ОСГК на ВК. Ако не са били членове на ТКЗС и земите на са им били фактически отнети, те са запазили собствеността изцяло. Такива земи не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (в този смисъл е възражението, от което касаторът извежда своята легитимация като собственик на имота). Във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в разписаните от закона срокове. Така въззивният съд е приел, че за процесният имот приложение на е намирала и забраната на чл. 86 ЗС (в първоначалната редакция), защото върху него не е било установявано право на кооперативно земеползване и не е бил одържавяван.
В. съд е съобразил и това, че презумпцията на чл. 69 ЗС се опровергава от самия източник на съсобственост – наследствено правоприемство, но това е в отношенията между сънаследници. Съобразил е и това, че страните в спора са различни. За това е квалифицирал ответника по касация като владелец на имота и съобразявайки, че владението е продължило необезпокоявано повече от 30 години, го е признал за собственик на спорния имот при предпоставките на заявеното оригинерно основание – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема за обуславящ обжалваното решение поставеният от касатора въпрос. В. съд обаче го е разрешил в съответствие с множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 930/ 25.10.2010 г. по гр. д. № 430/ 2010 г. на I-во ГО, решение № 883/ 14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/ 2009 г. на I-во ГО, решение № 798/ 16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/ 2008 г. на I-во ГО, решение № 249/ 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/ 2010 г. на I-во ГО). Разглежданият в решение № 120/ 30.03.2011 г. по гр. д. № 462/ 2010 г. е с какъв иск може да защити правата си по отношение на възстановените собственици лице, което владее земеделска земя въз основа на предварителен договор, сключен преди включването му в ТКЗС, а придобивната давност е изтекла след кооперирането и може ли да се придобие по давност земеделски имот. Този въпрос не е включен в предмета на делото и не обуславя изводите във въззивното решение. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е извършил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 78/ 14.07.2015 г. по гр. д. № 130/ 2015 г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ю. А. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.