О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
гр. София, 06.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 3712/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изречение второ ГПК, образувано по частна жалба на НОИ, [населено място] против определение № 87 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 787/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество е и основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд /ВКС/ е оставил без разглеждане молба вх. № 11560 от 05.12.2013 г. на НОИ, [населено място] за изменение на решението си – № 258 от 31.10.2013 г. по гр. дело № 787/2012 г. с присъждане на разноски за касационното производство. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че цитираното решение е влязло в сила на 31.10.2013 г., когато е обявено, едномесечният срок е изтекъл на 30.11.2013 г. на основание чл. 60, ал. 3 ГПК, а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена по пощата на 02.12.2013 година. Съставът на ВКС е изложил по – нататък мотива, че едномесечния срок, установен от закона е преклузивен и пропускането му прекратява правото да се иска изменение на решението с присъждане на разноски за производството, в което е постановено. Поради това е оставил без разглеждане молбата на НОИ, като процесуално недопустима.
Обжалваното определение е неправилно.
Изводите в мотивите му относно датата, на която касационното решение е влязло в сила – 31.10.2013 г., датата на която е изтекъл срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – 30.11.2013 г., както и датата на която е била подадена по пощата молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК – 02.12.2013 г. са обосновани с оглед данните по делото. Разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК е приложена от състава на касационния съд без да се има предвид, че последният ден от срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – 30 11.2013 г. е събота, неприсъствен ден, а следващият ден също така е бил неприсъствен – неделя, 01.12.2013 г., поради което срокът изтича в първия следващ присъствен ден – понеделник, 02.12.2013 г., когато е била подадена по пощата молбата по чл. 248 ГПК. В тази връзка трябва да се посочи следното. Независимо от начина, по който е определена продължителността на срока /хипотезите на чл. 60, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК/, ако той изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича на следващия присъствен ден /арг. чл. 60, ал. 6 ГПК/. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав намира обжалваното определение за неправилно, поради което съдебният акт трябва да се отмени, а делото да се върне на ВКС, състав на гражданска колегия, първо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на посочената по- горе молба.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 87 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 787/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение.
ВРЪЩА делото на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на молба вх. № 11560 от 05.12.2013 г. на НОИ, [населено място] по реда на чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ