О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№624
София, 03.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 470 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. М. С. и Н. М. С. от гр. С. срещу въззивното решение № 237/19.02.2009 г. по в. гр. д. № 1306/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Г. В. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за цесия от 10.01.2001 г., сключен между „ кредит банк„ АГ В. и Г. В. С., поради това, че е с невъзможен предмет.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове, неправилно – поради нарушение на процесуалния закон /чл. 188, ал. 1, чл. 116 ГПК и чл. 254 ГПК/ и незаконосъобразно – поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 26 ЗЗД, и чл. 99 ЗЗД/.
Касаторът е обосновал допустимост на приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че постановеното решение поставя процесуалния въпрос за правомощието на съда да разгледа и реши предявения иск на основание, различно от заявеното от ищеца, който въпрос се явявал съществен за резултата от спора, а от тук и от съществено значение за точното прилагане на закона.
Според жалбоподателите, точното прилагане на закона предполага конкретният фактически състав да бъде подведен и разгледан под разпоредбата, която действително го урежда. И тъй като считат, че са предявили иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, с който са оспорили съществуването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно основание – договор за цесия, незаконосъобразно съдът се бил произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на твърденията си сочат, че са отстранили нередовности по исковата молба по реда на чл. 100, ал. 4 ГПК и въззивната инстанция не се била произнесла по предявения иск. Изложените съображения водели до извод за обосноваване на допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът – Г. В. С. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване с оглед неговото приложно поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Софийски апелативен съд се бил произнесъл по непредявен иск, предвид твърдението в касационната жалба и изложението за това, че ищците са предявили иск с правно основание чл. 254 ГПК, тъй като оспорвали вземане по издаден изпълнителен лист, докато съдилищата квалифицирали спорното право като иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по този начин, в разрез с диспозитивното начало, внесли промяна в предмета на спора.
Безспорно въпросът за това, дали решаващият съд е разгледал и се произнесъл по предявените искове се явява съществен процесуалноправен по смисъла на чл. 280, ал. 1 / в редакцията към подаване на жалбата/ ГПК.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в разрез с диспозитивното начало, въведено в чл. 2 ГПК /отм/. Действително, когато съдът недопустимо е заменил спорния предмет с друг, незаявен от ищеца, решението би следвало да се приеме за негодно да изпълни функцията си да разреши правния спор със сила на пресъдено нещо. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, с основанието и петитума на иска /р. 620/1993 г. на ВС на РБ, І г. о./ и не би могъл да уважи иск на основание, неизтъкнато от ищеца /р. 53/1996 г. на ВС на РБ, ІV г. о., р. 612/1995 г. на ВС, 5 чл. състав/. Съдът е длъжен да изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума /р. 92/1999 г. на ВКС/.
Предметът на делото е предмет на решението и на силата на пресъдено нещо, тъй като това е спорното материално субективно право. Това право ищецът е въвел в процеса чрез своите правни твърдения, съдържащи се в исковата молба, и по този начин е очертал спорното право чрез основанието и петитума на иска. Предметът на делото, заедно с вида на търсената защита, предопределя предмета на решението.
В конкретния случай, жалбоподателите в качеството си на ищци са предявили срещу Г. С. иск за прогласяване нищожност на договор за цесия с дата 10.01.2001 г. и са посочили като основание за нищожността на договора – невъзможен предмет, изразяващ се в липса на действително съществуващо вземане на цедента към „Ф” АД, гр. С.. В исковата молба отсъства позоваване на оспорване на вземане по изпълнителен лист и визиране на образувано изпълнително дело, нито е било конкретизирано каквото и да е било вземане по вид, размер, основание, от което да би могло да се изведе, че чрез предявяването на иска се цели установаване недължимост на конкретно вземане по конкретен изпълнителен лист, предполагащо произнасяне по иск с правно основание чл. 254ГПК /отм./. Както основанието, така и петитума на иска, очертават предмета на делото и същият е бил определен от въззивната инстанция в съответствие с изложените правила по-горе и в рамките на поисканата защита на твърдяното накърнено право. Съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на исковата молба, заедно с вида на търсената защита.
От решение № 237/19.02.2009г. по в. гр. д. № 1306/2008 г. на Софийски апелативен съд, предмет на настоящото производство, е видно съобразно изписването на диспозитива на въззивния съдебния акт и предвид правомощията по чл. 208 ГПК /отм./, че съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия, поради това, че е с невъзможен предмет, поради неоснователността му. Или съдът се е произнесъл по предявения иск, въз основа на фактите, въведени от ищеца, зачитайки отсъствие на възражения срещу вземане по изпълнителен лист, и вземайки предвид доводите и на ответната в процеса страна, поради което е следвало в мотивите да излага и разсъждения по повод твърдения за отстраняване на недостатъци по исковата молба, но не защото е приел, че е сезиран с друг иск , а защото е дължал произнасяне по въведените релевантни за спора факти и направените доводи от насрещната страна, които са относими към предмета на делото /нищожност на договора, поради невъзможен предмет/.
Дадената от ищеца правна квалификация на иска в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд не обвързва съда, а още по-малко съставлява основание на иска.
По отношение на поддържаното общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което единствено е възпроизведен нормативния текст, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид отсъствието на обосноваване на визираните от закона изисквания.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение 237/19.02.2009 г. по в. гр. д. № 1306/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: